Асоциация на индустриалния капитал в България обсъди с представители на правителството възможностите за въвеждане на различни мерки в подкрепа на икономиката в условията на пандемията от коронавирус.

Беше разгледана новата възможност, предоставена от ЕК чрез Временната рамка за мерки за държавна помощ, а именно помощ под формата на подкрепа за непокрити фиксирани разходи, както и за отсрочване на данъци и/или социалноосигурителни вноски до края на юни 2021 г.

Социалният министър Деница Сачева посочи, че от началото на 2021 г. мерките за подкрепа на заетостта ще бъдат окрупнени. Това са мерките 60/40, за краткосрочна заетост 80/20, както и мярката за затворени бизнеси, която ще стартира в края на ноември.

Сачева увери, че ще направи всичко възможно до края на ноември документът с новия дизайн на мярката да бъде предоставен на социалните партньори, така че до средата на декември да са минали обсъжданията по него. По нейни думи въпросното окрупняване ще е изключително важно основно по отношение на т.нар. "де минимис", защото ще даде възможност страната ни да влезе в Общата рамка на ЕК и изплатените средства да не се зачитат за държавна помощ. Тя посочи, че социалното министерство ще настоява част от заема SURE да бъде използван за продължаващи мерки за подкрепа на заетостта и догодина. Мерките трябва да продължат да работят до края на юни 2021 г., за да не става зависим бизнесът от държавно финансиране.

От своя страна председателят на АИКБ Васил Велев посочи, че бързата помощ на държавата със средства от държавния бюджет може да се окаже решаваща за спасяването на икономиката ни.

От Асоциацията предлагат да бъде създаден специален алгоритъм за отсрочване на данъчни и социалноосигурителни вноски в определен процент. Той ще е приложим за предприятия с реализиран спад в оборота, който е проследим от справките-декларации за ДДС, които се подават в НАП. Предложението е спадът в оборота да може автоматично да се изчислява в портала на Приходната агенция и да показва допустимата сума и срока за отсрочване на задълженията.

АИКБ настоя да бъде обмислена и възможността за помощ под формата на подкрепа за непокрити фиксирани разходи. Тя е насочена към предприятията, за които разпространението на коронавируса е довело до преустановяване или намаляване на стопанската дейност. Целта е от помощта да се възползват компании с пне 30% спад в оборота през тази година в сравнение със същия период през 2019 г. Възможностите, които ЕК предоставя, е интензитетът на помощта да не надвишава 70% от непокритите фиксирани разходи, като за микро- и малките предприятия тя ще е до 90%. Средствата могат да бъдат предоставени на базата на прогнозирани загуби, а окончателният размер на помощта се определя след изясняване на загубите въз основа на одитирани счетоводни отчети.

Ръководителят на ОПИК Илияна Илиева пое ангажимент да запознае министъра на икономиката с предложенията на АИКБ. Тя запозна членовете на Националния съвет и с решението на ЕК, според което средствата по механизма React-EU ще бъдат преведени на два транша - през 2021 г. и 2022 г., като по първия транш страната ни очаква 413 млн. евро.

Относно проекта за механизъм по определяне на размера на минималната работна заплата за страната от АИКБ заявиха своето несъгласие с административното определяне на размера й. Според тях в период на икономическа криза това поредно повишаване на МРЗ носи още по-сериозни рискове за икономиката на страната от преди.

Асоциацията предложи да бъде прието решение за дерогация на размера на минималната месечна работна заплата в застрашените икономически дейности, в които средният осигурителен доход се изравнява или се доближава до минималната работна заплата в страната. Предлага се за тези икономически сектори да остане действащ досегашният размер на МРЗ - 610 лева, а също новият размер на минималната работна заплата за страната (650 лв.) да бъде брутен и да включва всички законоустановени задължителни допълнителни възнаграждения към основното възнаграждение.