Болниците са относително готови да се справят с пандемията от КОВИД-19 през есенно-зимния период. Липсата на кадри и намаленото финансиране са основните проблеми, които седят пред лечебните заведения, а решаването им е от първостепенно значение за нормалното им функциониране. Това показват основните изводи от анкетата на „Индекс на болниците“, която бе подготвена с експертното съдействие на МУ-Варна. Тя бе проведена в края на август и началото на септември сред членовете на петте болнични асоциации – Асоциация на университетските болници, Националното сдружение на областните болници, Националното сдружение на общинските болници, Националното сдружение на частните болници и Българска болнична асоциация. В анкетата взеха участие 55 болници от цялата страна или 20% от всички 278 болници за активно лечение. Измежду тях 85% са многопрофилни, а 13% - специализирани. Според формата на собственост - 15% са държавни, 31% са общински, 25% са смесени (държавна и общинска собственост), 29% са частни.

Финансирането

91% от болниците изпитват финансови затруднения след настъпването на пандемията. Най-голям е този проблем – 100%, при общинските и областните болници. В по-малка степен той засяга изцяло държавните и частните лечебни заведения.

Очакванията на мениджърите за финансовото състояние на болниците не е оптимистично. 43% от тях смятат, че в бъдеще то ще се влоши, а 24% - че може да се подобри. Останалите не очакват промяна. Най-спокойни за финансовото бъдеще изглеждат държавните болници - 50% сред тях смятат, че то ще се подобри.

Материална обезпеченост

Лечебните заведения за болнична помощ се чувстват относително спокойни относно оборудването, с което разполагат, за да посрещнат пандемията през есенно-зимния период. 78% от болниците декларират, че разполагат с достатъчно дезинфектанти и предпазни средства. Отново по-положително настроени са държавните и частните лечебни заведения. По-притеснени за това дали количествата ще им стигнат са областните и общинските болници.

Като цяло болниците не изпитват недостиг от лекарства и апаратура. По-големи са потребностите в това отношение на областните и частните болници. Половината от частните болници смятат, че имат нужда от още техника, а една трета - от още медикаменти за интензивните отделения. При областните болници тези числа съответно са 29% и 21%.

Кадрова и структурна обезпеченост

Липсата на медицински специалисти е много голям проблем за лечебните заведения. 62% от мениджърите смятат, че болниците, които ръководят, не разполагат с достатъчно медицински персонал в момента. Проблемът е по-голям за публичните болници – 71% от общинските и областните лечебни заведения, както и 62% от държавните, декларират, че изпитват дефицит в това отношение, докато липса на кадри има в 44% от частните болници.

Най-голям е недостигът при болниците от медицински сестри. 87% от отговорилите нямат нужните специалисти по здравни грижи. Най-голяма е липсата на медицински сестри при общинските болници – 100% от тези лечебни заведения заявяват, че имат този проблем, и най-малка при частните болници – 75% от тях смятат, че нямат достатъчно от тези кадри.

Липсата на инфекционисти и реаниматори също е голяма. Близо 90% от болниците в анкетата разполагат с нула до двама инфекционисти, а 27% с нула до двама реаниматори. Най-голяма нужда от реаниматори смятат, че имат държавните болници – 62% от анкетираните, и областните – 57%. При инфекционистите най-голяма е потребността сред областните – 86%, и частните – 56%.

54% от болниците разполагат с инфекциозно отделение или такова, което е пригодено за пациенти с КОВИД. 71% от болниците са категорични, че нямат резерви от медицински персонал, а 64% нямат резерви от отделения, които биха могли да трансформират.

Нагласи към пациентите с К-19

24% от болниците признават, че не биха се съгласили да лекуват пациенти с КОВИД, ако нещата през есенно-зимния период се усложнят. Най-голяма част от тях са частни лечебни заведения. Все пак мнозинство от лечебните заведения - 76%, са с обратната нагласа. Изцяло без негативни нагласи към лечението на пациенти с КОВИД са единствено областните болници. Две трети от болниците не изключват и съпротива от персонала, ако се наложи да се приемат пациенти или още пациенти с КОВИД.

Решенията

По-добро финансиране на болничната помощ е сред основните решения, което са посочили мениджърите. Осигуряването от НЗОК на финансиране в размер на 100% от прогнозния бюджет за 2020 г. е решение на проблемите за 82% от анкетираните болници. Целево финансиране от МЗ за лечението на инфекциозните отделения е приоритет за 69% от болниците, а за пациенти с КОВИД – за 56%. Сред останалите решения, които мениджърите са посочили е осигуряване на допълнителни предпазни средства и дезинфектанти (60%), провеждане на задължителен PCR на всеки пациент преди хоспитализация (49%). Едва 35% смятат, че командироване на медицински специалисти от други лечебни заведения би могло да помогне, а 20%, че обучението на наличния медицински персонал за лечение на пациенти с КОВИД-19 може да помогнат. Осигуряването на още медицински персонал е решение за 49% от болниците изобщо, но тежестта му не е пропорционално за всички видове лечебни заведения. Подобна мярка очакват най-вече областните (57% от тях), и общинските лечебни заведения (53% от тях).

В обобщение

Самооценката за готовността за лечение на КОВИД-19 през есента и зимата е средна към добра. 36% от лечебните заведения оценят готовността си да се справят с есенно-зимния период като средна, а 36% като добра. 13% от болниците оценяват готовността си като слаба и 7% - като много добра. Сред болниците, които имат най-големи притеснения за това как ще се справят с КОВИД през зимата, са общинските и частните болници. По-уверени във възможностите за справяне с КОВИД изглеждат държавните и областните лечебни заведения.