Предлагат въвеждане на нов предмет - Дигитални технологии и креативност, за учениците в 5,6 и 7 клас

Министерството на образованието и науката предлага изпитите след 7 клас вече да представляват интегрирани тестове. Това съобщи на брифинг в четвъртък ресорният министър Красимир Вълчев.

„Основните предмети български език и литература и математика не са достатъчни. В националното външно оценяване трябва да се включат и природите и обществените науки. Трудно успяваме да мотивираме учениците за по-задълбочено учене в областта на природните науки. Това се вижда от оценките, и от малкия брой зрелостници, които полагат матури по тези предмети. Затова идеята ни е изпитът по БЕЛ да се съчетае с обществените науки, а този по математика – с природните”, поясни министърът. И уточни, че промените биха могли да се въведат от учебната 2022-2023 година.

„Знаете, че новите учебни програми съдържат 60% време за придобиване на нови знания и 40% - за упражнения. Когато това време не е достатъчно, учителят препуска през материала и учениците се демотивират. Най-често проблем има при математиката, особено в 5-6 клас. Затова предлагаме увеличение на седмичните часове по този предмет с половин час”, каза още Вълчев.

За природните науки ще бъдат предложено отпадане на понятия и излишна фактология, стана ясно още на брифинга. Не се предвиждат промени в програмата заложена за предметите - български език и литература и история.

Експертите искат още да се въведе нов предмет - Дигитални технологии и креативност, за учениците в 5,6 и 7 клас. „Днешното поколение деца ще живее в ера на професии, които изискват взаимодействие с алгоритми”, поясни Вълчев.

За най-малките – от 1 до 3 клас, пък ще бъде въведена допълнителна седмица към учебната година. През нея ще се извършват проектни дейности – не само летни училища, но и дейности по интереси.

Предвижда се името на предмета „Околен свят” да бъде сменено с „Родинознание”. Това няма да доведе до промени в учебната програма.

„Опитваме се да направим концептуална промяна в целодневната организация на учебния ден. В момента тя е слабо регулирана и върви по рамка, поставена преди десетилетия. Учениците, които са на целодневно обучение, нямат време да се включат в други дейности по интереси. Опитваме се да направим преход от занималня към личностно развитие", каза още Вълчев.

Очаква се да има промяна и в скалата за оценяване на матурите. „Минималният праг за успешно полагане на изпит ще бъде 30 точки при максимално 100”, каза ресорният министър. Досега за оценка Среден 3 бяха достатъчни 23 точки.

Промени се очаква да има и във ВУЗ-овете у нас. „Висшите училища трябва да развият повече интегрални специалности, да заложат на придобиването на повече знания и умения извън професионалните направления. Ще има по-сериозен контрол при формирането на крайната оценка. Скоростното учене от сесия в сесия не е ефективно. В някои университети студентите са изпитвани всеки ден, дават им се проекти. Така трябва да бъде навсякъде", категоричен е министърът на образованието.

Ще има съвместни програми между европейски висши учебни заведения.

„Така нареченият Болонски процес препоръчва два модела на структура на висшето образование. Единият е 4+1 (четири години бакалавърска степен и една – магистърска, бел.ред.), който е у нас, а другият - 3+2. Според нас вторият е по-добър. В другите страни вече има по-широки бакалавърски програми с повече дисциплини”, обясни Вълчев.

Промяна ще има в изискванията за придобиване на професионална квалификация „учител”.