„Детската градина е най-силната интеграционна мярка. Учителите в градините правят чудеса”. Това каза по време на пресконференция образователният министър Красимир Вълчев, цитиран от БГНЕС.

„България има една от най-достъпните системи за предучилищно образование”, каза още просветният министър и съобщи, че около 50 нови детски градини ще могат да бъдат изградени и още толкова - надградени.

Красимир Вълчев свика пресконференция в МОН по повод приключването на учебната година, на която представи и предложения за промени в Закона за предучилищното и училищното образование.

„Промените са основно в три посоки: въвеждането на задължителната подготовка на децата на 4 години, контрол върху настоятелствата и недопускане на загуба на земеделски земи при образуване и закриване на училища, както и обучението в електронна среда", посочи Вълчев.

И добави: „По отношение на задължителния обхват на децата на 4 години – това е възрастта, която е най-важна за когнитивното, социално-емоционалното и езиково развитие на децата. Лишаването на децата от образователна среда в този период е пагубно за тяхното образователно развитие, особено когато става дума за деца, чийто говорим език в семейството не е български. Всяка допълнителна година има значение за техните образователни резултати. Нашите анализи показват, че децата, които са били обхванати в предучилищна връзка от семейства, в които майчиният език не е български, а и често липсва отношение към образованието, много по-често достигат до гимназиално образование и придобиване на професионална квалификация“, допълни той и подчерта, че до 2023/2024 Столичната община трябва да осигури места за 4-годишните.

Образователният министър посочи, че по проведената анкета сред 5 600 учители, 92% от участвалите виждат голяма разлика в образователните резултати между обхванатите и необхванатите от предучилищно обучение 4-годишни деца.

„Между 91 и 92% са включените деца на 5 години в системата на предучилищно образование, едва 78% са 4-годишни. 14% са необхванати деца, предимно от семейства, в които липсва отношение към образованието и майчиният език не е български. Преди всичко ще бъдат обхванати тези деца“, уточни той. По думите му това кореспондира и с темата с недостига на места в детските градини.

„Дори при сегашния брой места в детски градини Столична община и големите градове декларират, че могат да осигурят подготовката на децата на 4 години. Ние предлагаме тя да се осъществява само в детските градини, не в училищата. Това не означава, че недостигът на места в Столична община ще изчезне, той ще се прехвърли към 3-годишните“, допълни той.

По този повод МОН предлага 3-годишна програма на стойност 210 милиона за строене и реконструкция на детски градини и училища.

Промените в Закона за предучилищно и училищно образование ще касаят и промени в самия начин на обучение и прехвърлянето на част от него в електронна среда. Въпреки това, министър Вълчев отбеляза, че присъственото обучение категорично остава най-доброто.

„Прякото взаимодействие с учителя е най-доброто, но днешните деца ще учат все повече от електронни устройства и не можем да пренебрегнем това. Образователните системи трябва да намерят баланса между пряко и електронно обучение, целта е да се мотивира интересът за учене у децата и да се повишат образователните им резултати. Предлагаме при извънредни обстоятелства и невъзможност да се присъства при дървени и грипни ваканции веднага да се преминава в обучение в електронна среда, според нас вече системата е подготвена. Годишно децата губят 10% от учебното време при необходимост да отсъстват“, посочи Вълчев.

Едно от предложенията на МОН е и 20% от часовете да преминат в електронна среда, за да не се налага учениците да стават прекалено рано или да си тръгват прекалено късно от учебните занятия. По думите на Красимир Вълчев ранното ставане действа демотивиращо на децата, а късното им прибиране при двусменен режим е предпоставка за инциденти. Предложението е за учениците след 4 клас и за училищата с одобрен проект за иновации.