Световната общност ще трябва да мобилизира повече от обявените досега над 8 трилиона долара за извънредни мерки за преодоляване на сегашната световна икономическа криза, заяви в сряда управляващата директорка на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева.

"Ще бъдат необходими още повече. Колко повече ще зависи от това до каква степен ще се окажат ефективни извънредните мерки и колко бързо ще отстъпи вирусът", подчерта Георгиева преди откриването на пролетните срещи на МВФ и на Световната банка, които тази година се провеждат виртуално заради ограниченията за предвижване.

Георгиева приветства приетите от много правителства данъчно-бюджетни мерки за общо 8 трилиона долара и вливането на ликвидност от централните банки на стойност над 6 трилиона долара.Тя подчерта, че икономката на страните от Европа е пострадала особено силно в резултат на кризата, като допълни, че прогнозите за растежа през следващата година са мрачни. МВФ очаква световната икономика да се свие с 3 процента през 2020 г.

Световната здравна организация обяви епидемията от COVID-19 за пандемия на 10 март. Над 2 милиона души вече са заразени от коронавируса в 214 държави, а починалите наближават 136 хиляди. В България потвърдените случаи са 783, а починалите - 37. Ситуацията можете да следите тук.

Фондът се стреми да утрои концесионното си финансиране за най-бедните страни на над 18 милиарда долара, за да им помогне да отговорят на новата коронавирусна пандемия, заяви Георгиева. Концесионните заеми обикновено предлагат условия, които са благоприятни за предлаганите на пазара.

По-рано Георгиева съобщи пред министрите на финансите на двадасетте най-големи икономики в света (Г-20) и на управителите на централните им банки, че фондът „спешно търси 18 милиарда долара за кредити за намаляване на бедността и за растежа и вероятно ще се нуждае от поне 1,8 милиарда долара субсидиращи ресурси".

Георгиева подчерта безпрецедентния характер на кризата, като отбеляза, че 102 от 189-те държави, членуващи в МВФ са изразили интерес или официално са поискали помощ от фонда за борба с епидемията. Тя призова страните донори да се активизират и да помогнат на развиващите се пазари и на развиващите се икономики, които ще бъдат засегнат най-силно кризата.

Представителите на Г-20 се споразумяха в сряда за временен мораториум върху обслужване на дълга за най-бедните страни в света до края на годината. Действията за замразяване на плащанията както на главниците така и на лихвите по заемите, ще освободят повече от 20 милиарда щатски долара, които страните ще могат да харчат за подобряване на здравните си системи, съобщи министърът на финансите на Саудитска арабия Мохамед ал Джадаан, домакин след срещата на Г-20.

Офертата за забавяне на обслужването на държавни задължения е отворена за най-бедните и най-слабо развитите страни в света, както са дефинирани от Световната банка и ОНН.

Инициативата, подкрепена от Парижкия клуб на кредиторите, е част от усилията за укрепване на световната икономика, която е изправена пред най-дълбоката рецесия след Голямата депресия през 30-те години на ХХ век.

Германският финансов министър Олаф Шолц определи решението на Г-20 като „акт на международна солидарност с историческо измерение“, като добави, че той ще позволи на държавите да инвестират в здравеопазването „незабавно и без да отнема много време за преглед на всеки случай“.

Най-бедните страни ще бъдат най-силно засегнати от пандемията, заради слабите си здравни системи. От началото на годината те вече са жертва и на масивен отлив на капитали и на резкия спад на цените предизвикани от кризата.

Кристалина Георгиева приветства „изключително бързото“ решение на Г-20 да продължи напред по отношение на облекченията на дълга, добавяйки, че облекчението на дълга е в интерес на всички, „тъй като световната общност е толкова силна, колкото и най-слабият ѝ член в глобална пандемия“.