Роден като Димитър Чорбаджийски на 25 март 1890 г. в с. Турия, Старозагорско, той получава прякора си заради физическата прилика с деятеля на Македонското движение ВМОРО Чудомир Кантарджиев.

От млад Чудомир показва заложби на художник, дори смята себе си дори предимно за художник, отколкото за писател. Работи и живее в по-голяма част от живота си в Казанлък като карикатурист, писател, краевед и публицист.

На 16-годишна възраст Чудомир завършва старозагорската гимназия „Иван Вазов“. През 1913 г. завършва четирите курса на Държавното художествено училище в София, но се дипломира едва през 1919 г. във връзка с мобилизацията в Първата световна война. Учебният процес го сближава с Георги Машев, който го запознава с Димчо Дебелянов и Людмил Стоянов.



Чудомир се жени за своята колежка – художничката Мара Нонова, през 1921 г.. В периода 1920 – 1932 г. работи като гимназиален учител в Казанлък.

В периода 1929-1930 г. отива на специализация в Париж: командирован е „да се запознае с методиката и пропедевтиката“ по рисуване в парижките училища. Престоява известно време и във Виена.



През 1932 г. се налага Чудомир да напусне учителското си място. Поканен е да поддържа хумористичната страница на вестник „Зора“. Тази дейност се изразява в изпращането на няколко разказа и карикатури месечно и продължава до 1940 г.

През 1937 г. прави пътешествие в Италия - Рим, Венеция и Римини. От 1938 г. е член на Върховния читалищен съвет, а през 1966 г. става народен представител в Петото народно събрание от район Павел баня.



Става заслужил деятел на изкуството през 1965 г., а на 23 май 1967 г. получава званието народен деятел на културата.

Умира на 6 декември 1967 г. в София и според пресата на поклонението го изпращат стотици хора.

По изключение от тогавашните правила, е погребан в двора на къщата си, която веднага е превърната в музей.







10 любими цитати от Чудомир

“Каква приятна тишина би настъпила, ако хората говореха само това, което са добре премислили.”

“Даже и най-скъпият часовник има само 60 минути в час”

“Дяволът бил баща на лъжата, но забравил да я патентова и затова сега предприятието му страда от свръхконкуренция.”

“Дето думат старите хора: то чушка ако не люти, краставица ако не горчи, жена ако не гълчи и мъж ако не мълчи, де ще му излезе краят, а?”

“Където има брак без любов — там има и любов без брак.”



“Писателят-хуморист често улеснява задачата на философа. Той спомага да разберем човешката природа по един приятен начин.”

“Ако искаш да узнаеш цената на парите, опитай се да вземеш на заем.”

“Щом пълзиш като червей, не се сърди, че са те настъпили.“

“Някои мислят, че единственото нещо, което им е нужно, за да водят дискусия, е устата.“

“Чистата ми съвест ще ми бъде добра възглавница."