Прокуратурата разпространи аудиозаписи и дешифрировка на четири разговора, свързани с разследването срещу бизнесмена Васил Божков.

От държавното обвинение уточняват, че го правят заради правото на българските граждани на информация по въпроси, които представляват за тях законен интерес.

Какво става ясно от записите, на които е назначена компютърно-техническа експертиза.



Ето и пълния текст на записаните разговори (бел.ред. М.Г. - мъжки глас)

АУДИОЗАПИС 1:

М.Г. 2: Те първо машинките трябва да са пет хиляди, не да са хиляда. Пет хиляди машинки са.

М.Г.3: Е хиляда пункта по пет машинки – пет хиляди.

М.Г.4: По двадесет и пет са.

М.Г.2: Е то на тях, ако поръчаш пет хиляди машинки, няма да ги взимаш

на двадесет и пет хиляди.

М.Г.4: Да бе, то е ясно. На двадесет хиляди да са. Или там по не знам

колко с ДДС-то.

М.Г.3: 5 000 по 20 000 колко прави?

М.Г.4: Сто милиона.

М.Г.1: Не можем да правим такива инвестиции в такава несигурна

държава.

М.Г.3: Не можем, но Къро може. Освен това ние какво ще спечелим? Ще спечели той.

М.Г.2: Ние няма.

М.Г.3: Няма понеже. Понеже ми е приятел сигурно ще ми даде 50% и аз въпреки всичко не съм го направил.

М.Г.2: Виж щото ти имаш някакви други интереси?

М.Г.3: Колко хора трябва да имат други интереси, че не знам?

М.Г.2: Ама нали каза, че ще убие целия хазарт. Не бе, ти каза, че ще убие целия хазарт.

М.Г.3: Заради вашите интереси не съм го направил.

М.Г.2: Заради?

М.Г.3: Ми заради вашите интереси.

М.Г.2: Ма ние не сме фактора на пазара в хазарта, бе.

М.Г.3: Не сте фактор в игралните зали ли?

М.Г.2: Ми да.

М.Г.3: Добре бе, дайте да сме партньори, да ми дадете това, което мисля, че е мое. Прав, не прав, това съм го внушил, трудно ще убедите.

М.Г.1: Кое е твойто.

М.Г.3: Половината от онлайна.

М.Г.2: Е защо половината сега?

М.Г.3: Така съм го платим – 60%.

М.Г.2: Никога не си плащам 60%.

М.Г.3: Смятаме и Сашо Бекяров.

М.Г.2: Защо смятаме Сашо Бекяров.

М.Г.3: Той…

М.Г.2: Е защо?

М.Г.3: Не може вие да ги грабите.

АУДИОЗАПИС 2:

В записа присъства шум, говорещият мъж се намира далеч от записващото устройство и думите не се чуват добре.

М.Г.3: Дай да видим залите, половината ги взимам. Вие ги подгответе, аз ще избера кои да взема, ако искате аз ще … вие изберете, която вие искате,

ако искате ми платете, щото след това… Нещо да ви преча? Просто 30 години.

М.Г.2: Васко, 20-30 години, от три месеца ние не сме на себе си. Аз честно

да ти кажа не съм на себе си. След като ни..

М.Г.3: В интерес на истината не ви мачкам въобще, не правя нищо.

М.Г.2: Как не ни мачкаш? Ходя, по полиция ме викат.

М.Г.3: Ако искам да ви смачкам, ще ви смачкам наистина. Не искам да ви

мачкам.

М.Г.2: Е кой ни мачка?

М.Г.3: Може би живота е такъв. Аз не ви мачкам.

М.Г.2: Сички викат.

М.Г.3: Вие сте живели досега под похлупак.

М.Г.2: Ние сме живели в партньорски.

М.Г.3: Под похлупак, никой не е смел да ви каже гък. Ето Къро идва вчера и ми вика – Що не ме остави да ги омаам…?

М.Г.2: (смее се). Нали казваш, че нямаш справки.

М.Г.3: Може да спра игрите, тия всичките нали. Айде първия път ви свалих нарочно … като да правят още повече.

М.Г.2: Василе, те са три игри.

М.Г.3: Не са три, повече са. Не знам колко бяха. Първият път не ви ли свалиха в последния момент? Не ви ли направи това впечaтление?

М.Г.2: Да бе, направи ми. Направи ми впечaление.

М.Г.4: Ние не знаехме, че си ти.

М.Г.3: Не мога ли пак да ги сваля?

М.Г.2: Еми можеш.

М.Г.3: Е не ги свалих, да видите, че съм добронамерен.

М.Г.2: Можеш, ходиш.

М.Г.3: Може да ми кажете здравейте, пак не се съобразявайте с нищо.

М.Г.2: Василе, първо недей да..

М.Г.3: Това, което беше най-големия проблем – приятелството, че

отидохте при Киро.

М.Г.4: И затова ни заплаши с убийство?

М.Г.3: Не съм ви заплашил с убийство.

М.Г.4: е не бяхме ли…

М.Г.2: Заплаши не е точната дума.

М.Г.4: Динов, не знам си кой си, не знам си кво си.

М.Г.2: Е тука Динов, Манол Велев и Тони Наумов. Така ще свършиме и ние.

М.Г.3: Които предават – умират, аз не съм бил така. Такава ви е съдбата бе, приятелю.

М.Г.2: Ми добре, ок. Тогава ни сравни с тях и каза, че ще ни се случи, каквото се случи с тях.

М.Г.2: (смеейки се) Туй ще ти го подарим, няма нужда да ни го пребиваш, да ти го подариме и да приключваме.

М.Г.3: Не искам да ми подарявате.

М.Г.2: Ма не, напротив. С тия действия, с тия всичките репресии, които ги правиш срещу нас. Тва е. Да бе, сериозно ти говоря.

М.Г.3: Не искам да ти показвам, щото някой може да..

М.Г.2: Не напротив. Ти го каза. Нали каза, че в Комисията по хазарта си ни спрял…

М.Г.3: Не бе, само го спрях един път, да видите, да се сетите нещо да кажете – Здрасти, кво е това? Вие пак не се сетихте, просто пуснахте пак

документите. Не се сетихте, че някой може да вие спрял.

М.Г.2: Не, сетихме се, че ти ни спря.

М.Г.3: Един час преди това го свалиха.

М.Г.2: Не бе, не знам. Мен ме нямаше, после ми казаха, че от дневния ред ни е нямало преписката за някакви игри, които са…

М.Г.3: Имаше ви до последния момент. И вие звъннахте да кажете какво става?

М.Г.2: Добре.

М.Г.3: Нали сме заедно. Някой ни свали от комисията, какво се случва?

М.Г.2: Ние си знаехме, знаехме,че ти го правиш.

М.Г.3: Откъде знаете, бе? Няма откъде да знаете.

М.Г.2: Не знаехме, че ти го правиш.

М.Г.3: Как ще разбереш, че…

М.Г.2: Абе, Василе, ти за 20-30 години, мислиш ли, че колкото ти добре ни познаваш.

М.Г.3: В случая няма кой да ви каже, че аз го правя.

М.Г.2: Не бе ясно, че някакъв план ли искаш. Ясно ние е. Нали не сме тъпанари. Ясно ни е за плана.

М.Г.3: Къв е плана?

М.Г.2: (смее се) Еми ти ще ни го кажеш. Кажи ни го ти какъв е плана.

М.Г.4: Ти нали ни каза, че ще ни заключват за осем месеца и некци ей такива.

М.Г.2: И ще ни оставиш на улицата. Ти го каза това. И това ли ми казваш,че сме си го измислили?

М.Г.3: Не бе, казвам, че бих могъл да направя.

М.Г.2: Ти каза, че моите хора ще ви заключат за осем месеца и по този начин ще ви прибера.

М.Г.3: Кои мои хора?

М.Г.2: Откъде да знам кои хора. И между другото..

М.Г.3: Вие не сте имали никакви грижи с нищо.

М.Г.2: Да. Ама защо почна да ни пускаш жалби? Що не дойде да кажеш..

М.Г.4: Добре що почна да ни плашиш с убийства? Първо това ми е много чудно. Защо ни заплаши с убийства?

М.Г.3: …….

М.Г.2: Щото ни обяви за враг.

АУДИОЗАПИС 3:

М.Г.3: Сега няма да подпиша. Ще взема по 51% от всички зали.

М.Г.2: Защо във всички зали ще взимаш 51%? Ще взимаш в тия, в които си участваш и онлайна.

М.Г.3: Как ще ми компенсирате всички щети, които понесохте вие….аз съм ги откупил, дефакто. Мога да правя, каквото поискам.

М.Г.2: Ми колко пари ти струва откупуването?

М.Г.3: Четиридесет милиона на година ми струва.

М.Г.2: Четиридесет милиона на година?

М.Г.3: Не ви ги искам всичките, откупил съм и други неща.

М.Г.2: Как четиридесет милиона струваме, бе?

М.Г.3: Не ви ги искам всичките.

М.Г.2: Аз затова ти казвам, кажи колко ни е откупуващата ни клауза, да си я платим. И да забравяме, че сме ти нанесли щети. Нашите щети, дето ти ни ги нанесе, ние ще си ги поемем за нас, няма да ги искаме.

М.Г.3: ….. по десет милиона на година ми давайте и това е.

АУДИОЗАПИС 4 (на разговор по телефона):

М.Г.1: Здрасти, Стефане.

М.Г.2: Не искат среща…

М.Г.1: Еми, добре, ние с теб да си се видим. Те ако не искат, не искат.

М.Г.2: Е не мога аз да се виждам с теб, без тях. Аз съм болен човек…

М.Г.1: Е защо?

М.Г.2: Е, що?... болен човек, какво искаш?

М.Г.1: Все пак 30 години сме работили заедно. Но ако искаш не се виждай, аз щях да им предложа някакви хубави неща.Ама те щом не искат, здраве да има.

М.Г.2: Е, какви добри неща предлагаш, заливаш ни всеки ден с помия…

М.Г.1: Е, сега ти го казвам по телефона и без да ги виждам, помията спира.

Лично я спирам от утре. То няма да стане на секундата, но постепенно и се спира. Считай, че помията е спряна. Те да си правят какво си искат, въобще няма да им се бъркам, щом не искат да се виждаме.

М.Г.2: Еми, те са прави, убийци се разхождат около София.

М.Г.1: Едностранно спирам помията.

М.Г.2: А убийците кой ще ги разкара от около София къде шетат.

М.Г.1: Убийците не знам, който ги е викал да ги разкара. Това не знам за такива неща.

М.Г.2: Не знаеш, обаче се знае.

М.Г.1: Е не знам аз, но помията я спирам аз лично, каквито публикации ги инсталирам аз ги спирам.

М.Г.2: Е защо трябваше да се пускат тия…

М.Г.1: Нали знаеш, че те като напишат нещо и тогава почнах да пиша. Те като си мълчаха и аз си мълчах.

М.Г.2: Те не са написали нищо

М.Г.1: ….Не следите събитията. Няма значение защо,какво. Ето, казвам ти, че ги спирам.