С решение на Народното събрание от 5 март 1990 година за национален празник на България е обявена датата Трети март. На този ден през 1878 г. в град Сан Стефано (днешния истанбулски квартал Йешилкьой) е подписан мирният договор между Русия и Османската империя, който ознаменува края на войната помежду им и поставя началото на възстановяването на българската държавност след близо петвековно османско господство.

Въпреки, че Трети март се отбелязва като национален празник на България от почти 30 години, все още битуват споровете дали точно тази е историческата дата, достойна да бъде символ и празник на нацията ни.

Несъмнено, Руско-турската война от 1877-1878 г. и последствията от нея са плод на интересите на Великите сили от ХIX век – Великобритания, Австро-Унгария, Русия, Франция, Германия и Италия. Четири месеца след подписването на Санстефанския мир, на Берлинския конгрес в средата на 1878 г., те преразглеждат клаузите му и разделят България, като отнемат и част от изконни нейни територии, в полза на съседни държави.

Именно тези обстоятелства карат мнозина българи и днес да застъпват тезата, че като национален празник трябва да се чества или датата на Съединението на България или обявяването на Независимостта. Аргументите са, че и двете събития са плод на изцяло български усилия и в тях няма каквато и да било външна намеса. И все пак, не бива да пропускаме факта, че без Освобождение нямаше да има нито Съединение, нито Независимост.

Всъщност, Денят на освобождението на България се чества за първи път на 19 февруари 1879 г. (на 3 март от 1917 г., след въвеждането на Григорианския календар през 1916 г.) в старата ни столица Търново, а от 1888 г. до края на Втората световна война се празнува като Ден на освобождението на България от османско владичество. В продължение на години след това празникът е неглижиран. Едва през 1978 г., по повод 100-годишнината от Освобождението, денят е отбелязан еднократно. Десет години по-късно е обявен за официален, а от 1991 г. го честваме като национален празник.

Какво означава за нас, съвременните българи, Трети март? Доколко вникваме в същината на тази дата?

За да си отговорим, трябва да се върнем години назад и да усетим настроенията на XIXвек. За Балканите това е преломен период – на въстания и борби за независимост. Ехото на националните течения и идеологии, набрали сила в Европа, намират отзвук и в Османската империя. Подобно на други балкански народи преди нея, и България поема път към свободата. Националноосвободителното движение достига своята „Голгота“ през 1876 г. Преждевременно избухналото Априлско въстание е потушено и удавено в кръв. Жертвите обаче не са напразни. Пробуждането сред българите е вече факт.

След този опит за революция, Европа приковава вниманието си към Балканите отново, но вече на масата е поставен и българският въпрос.

Русия, която дълго лелее своя реванш след Кримската война (1853-1856), решава да атакува отслабената Османска империя. На 24 април 1877 г. дванайсетата поред руско-турска война започва.

След устремното форсиране на Дунава и неуспешното преминаване на юг от Балкана, се затяга обсадата на град Плевен. Битката продължава пет месеца. Героичната отбрана на връх Шипка, с участието на българското опълчение, дава нужното време за прелома при Плевен. Следва смелото и епично зимно преминаване на старопланинските проходи, което изненадва османската армия. Руските сили превземат Одрин, излизат на Мраморно море и демонстрират желание да влязат в имперската столица.

На 3 март 1878 година (19 февруари стар стил) е подписан предварителният Санстефански мир. България получава мимолетно национално обединение. Последвалият Берлински конгрес е една съвсем друга реалност, предопределена от договорките между Великите сили. Но тя отваря и страницата на борбите за национално обединение. Ето защо, Трети март не бива да се свежда единствено до края на Руско-турската война, в която българите имат ограничено участие. Трети март е датата, на която историята отрежда прераждането на българската свобода. Изминат е тягостният, но и героичен петвековен път към формирането на третата българска държава. Път, който минава през няколко крайъгълни камъка на Възраждането – започвайки от Паисий Хиленадрски и неговата „История Славянобългарска“, преминавайки през борбите за църковна независимост и българско образование, достигайки до делото на Васил Левски и Априлското въстание и до прякото им продължение – Освободителната война. Въпреки разнопосочната намеса на Великите сили, целият път към свободата сме го извървели сами. Всяка една от крачките по този път ни е водила все по-близо и по-близо до Трети март. Това е датата, която поставя новото начало на България и води до поемането по друг, не по-малко трънлив път, изпълнен отново с изпитания, неволи, но и с немалко успехи.

Затова, поглеждайки назад в историята, нека оценим по достойнство саможертвата на героите и силата на българския дух! И да си дадем сметка, че бъдещето на България зависи от нас самите.