Индексът за възприятие на корупцията на България през 2019 година е 43 пункта, като с това страната заема 74 място в световната класация, научи Moreto.net. В рамките на регионалната класация на държавите-членки на Европейския съюз страната ни продължава да заема последно място (средната стойност на индекса за 64,32).

България е включена за двадесет и втори път в изследването на Transparency International. В сравнение с предходната година индексът бележи незначително повишение от 1 пункт.

Промяната от една точка в резултата на Индекса не е статистически значима, като в тази връзка следва се вземат предвид две обстоятелства: 1) стойности на индекса под 50 пункта са показател за систематичен проблем с корупцията и за неефективна борба; 2) за отбелязване на съществен напредък е необходимо подобрение на резултата със статистически значимо повишение над 3 пункта. Резултатът през 2019 г. не позволява на страната да се придвижи напред от последното си място в класацията на Европейския съюз.

Анализът на резултатите от индекса на България за периода 2012 – 2019 г. дава основание за критична оценка – липсва съществен напредък в противодействието на корупцията, като на фона на положителното развитие при значима част от редица държави-членки на ЕС (като например Естония, Чехия, Гърция) индексът на страната откроява тенденция на сериозно изоставане. Данните, които стоят в основата на класацията, изразяват следните съществени детайли:

относително позитивни оценки относно перспективите за икономическо развитие;

относително критични оценки относно икономическа конкурентоспособност;

дефицити в ключови области: финансиране на политическите партии и предизборни кампании; спазване на демократични стандарти в изборния процес, свобода на медиите; критерии за избор и назначаване на лица на ръководни позиции в институциите; ефективно разследване на корупцията; лобистка дейност; липса на ефективно участие на гражданите в консултативния процес, свързан с вземане на политически решения.

Изследвания, формиращи индекса на България

При съставянето на корупционния индекс са използвани резултатите от изследвания, доклади и аналитични оценки, публикувани от авторитетни международни изследователски и финансови институции. В индекса за 2019 г. са включени данни от 10 изследвания, от които 5 представят оценката на експерти от финансови и икономически институции и 5 интегрират оценката на изследователски организации в сферата на демократичното управление и политиката.

Сравнителни аспекти: България в общоевропейски контекст

Средната стойност на индекса за държавите-членки на Европейския съюз за 2019 година е 64,32, а включването на Норвегия, Швейцария и Исландия в общоевропейската класация формира обща регионална оценка на ЕС и останалите държави от Западна Европа от 66 пункта.

Резултатите от изследването показват, че скандинавските държави отново заемат водещите позиции в регионалната класация. Първо място в европейската класация заема Дания, следвана от Финландия, Швеция и Швейцария. Оценките на тези страни свидетелстват за ефективно прилагани правила, регулиращи поведението на политиците и на държавните служители, както и за наличието на стабилни системи, осигуряващи прозрачност и отчетност при функционирането на институциите.

Сравнението между индексите на България и на останалите държави от ЕС показва не само липса на развитие в рамките на един относително дълъг период – на фона на тенденциите при други държави-членки на ЕС индексът на България откроява тенденция на сериозно изоставане.

Разликата в тенденциите е особено видима на фона на позитивния тренд при държави от Централна и Източна Европа, с които България се съизмерва от началото на демократичните промени, като Естония (от 64 т. през 2012 г. до 74 т. през 2019 г.), Чехия (от 49 т. през 2012 г. до 56 т. през 2019 т.).

Значителни повишения в стойностите на индекса се отбелязват при Гърция, която след преодоляване на икономическата криза и предприетите мерки за реформа в публичния сектор повишава индекса си с цели 12 пункта за периода от 2012 г. (36 т.) до 2019 г. (48 т.). Италия и Австрия също повишават значително индексите си за изминалите осем години (Италия от 42 т. до 53 т., а Австрия от 69 т. до 77 т.)

Съществени негативни тенденции се отбелязват при индексите на Унгария (от 55 т. през 2012 г. до 44 т. през 2019 г.), Турция (от 49 т. до 39 т.), Босна и Херцеговина (от 42 т. до 36 т.). Македония съща значително понижава индекса си (от 43 до 35 т.).

Индексът на Великобритания продължава да отбелязва понижение (от 82 през 2017 г. до 77 пред 2019 г.), като принос за това имат негативните перспективи за икономическа конкурентоспособност и политическите рискове, свързани с Брекзит.