Една от най-старите национални институции е създадена непосредствено след възстановяването на българската държава – на 25 януари 1879 година.

Проектът за учредяването ѝ, съставен от Константин Бух – чиновник във финансовия отдел на Временното руско управление, е утвърден от княз Александър Дондуков-Корсаков. Според документа БНБ е правителствен кредитен институт с основен капитал 2 млн. франка.

Първата банкова операция е извършена на 6 юни същата година, когато държавата превежда 8 687 043 франка, като парите над основния капитал са за депозит. Първата кредитна сделка пък е извършена на 17.08.1879 г.

Първите български монети са отсечени през 1881 г., а първите български банкноти са пуснати в обращение на 1 септември 1885 г.

От 18.01.1855 г. със закон се учредява Българската народна банка с основен капитал 10 млн. златни лева, внесени от държавата.

Финансовите кризи в периода 1899-1902 г. довеждат до прекратяване на обмяната на банкноти срещу злато. Отпечатани са такива със сребърно покритие.

През 1926 г., с приемането на Закон за БНБ, банката остава държавна кредитно-емисионна институция с основен капитал 1 млрд. Лева, но се оттегля от прякото банково обслужване на стопанството и населението. Зависимостта ѝ от държавата се засилва с приемането на промени в Закона за БНБ от 1937 г. По настояване на правителството банката поема финансирането на редица стопански проекти.

Тази зависимост продължава и пред Втората световна война, след която е приет нов закон за БНБ, който поставя основите на съветизацията на банковата система в България и на централизираното планово стопанство. Държавата установява монопол върху банковото дело. Ликвидира се търговското банкерство.

През 1952 г. е открит Българският монетен двор, в резултат на което сеченето на разменни и възпоменателни монети започва изцяло да се извършва на територията на страната.

БНБ е в пълна зависимост от висшия ешалон на управляващата БКП от 1947 до 1989 г. Пълната зависимост на централната банка от политическата конюнктура остава до срива на системата в страните от Централна и Източна Европа.

Автономията ѝ започва да се възстановява с приемането на нов Закон за БНБ през юни 1991 г.

След финансовата и политическата криза от 1996-1997 г. е въведен Паричният съвет от 1 юли 1997 г. Левът е фиксиран към германската марка при курс 1000 лева за 1 марка. На БНБ не е разрешено да кредитира правителството. Тя запазва функциите си на кредитор от последна инстанция за търговските банки единствено при ликвиден риск, засягащ стабилността на банковата система у нас.

Следващата година е открита Печатницата на БНБ за производство на банкноти и ценни книжа с висока степен на защита. Също през 1998 г. е приет и Законът за деноминацията на българския лев, който влиза в сила на 1 юли 1999 г.

Днес БНБ е независим емисионен институт на държавата, който се отчита пред Народното събрание.