Шумът има силно физическо въздействие върху мозъка ни, причинявайки повишени нива на хормоните на стреса, съобщава Enlighished Consciousnes.

Идва един момент, в който всеки от нас започва да цени тишината. Тя е изключително ефективна. Тя ни дава вдъхновение и възпитава ума, тялото и душата. Междувременно лудостта на шумния свят се отразява на метаболизма, инхибира окислителните процеси и предизвиква дразнене и агресия.

Науката твърди, че тишината и мълчанието са точно това, което ни е необходимо, за да възстановим изчерпаните си мозъци и тела. Проучванията показват, че шумът има силно физическо въздействие върху нашия мозък, повишавайки нивата на хормоните на стреса. Звукът пътува до мозъка като електрически сигнал през ушите. Дори когато спим, тези звукови вълни карат тялото да реагира и активира частта от мозъка, свързана с паметта и емоциите, което води до отделяне на хормони на стреса. Така животът в постоянно шумна среда винаги е с високо ниво на тези вредни хормони.

Шумът е свързан с предизвикване на високо кръвно налягане, сърдечни заболявания, шум в ушите и загуба на сън. Прекомерният шум може да се превърне в сериозен дразнител на физическите сетива и днес все повече хора се определят като много чувствителни и неспособни да функционират в хаотична и шумна среда.

Но сега науката има доказателства не само, че шумът „боли", но и за това, че мълчанието лекува.

Ефектът на тишината

През 2011 г. Световната здравна организация заключи, че 340 милиона души в Западна Европа годишно губят здравето си поради шум. СЗО каза още, че първопричината за 3000 смъртни случая от сърдечно-съдови заболявания се дължи на прекомерения шум. Проучване на професор Гари У. Евънс от университета Корнел, публикувано в Psychological Science, установява, че децата, чието училище се намира в близост до летището, излъчват стресова реакция, която всъщност ги кара да игнорират шума. Той открива, че децата пренебрегват както вредния шум от летището, така и други шумни звуци, като реч. Това проучване е убедително доказателство, че шумът - дори и на нива, които не произвеждат звук - е стресов и вреден за хората.

Учените откриват ползите от тишината случайно. Тя за първи път се появява в научните изследвания като основна линия, с която учените сравняват ефектите на шума или музиката. През 2006 година, доктор Лучано Бернарди докато изучава физиологичните ефекти на музиката, прави изненадващо откритие. Когато субектите на неговото изследване потъват в тишината между отделните музикални теми, те са регистрирали мощен ефект.

„Не сме мислили за ефекта на тишината", казва той. „Нямахме предвид да изучаваме това конкретно."

И изненадата дошла от тишината. Бернарди наблюдава физиологични показатели на две дузини тестувани, докато са слушат шест музикални теми. Той открива, че въздействието на музиката може да се чете директно в кръвния поток, чрез промени в кръвното налягане, въглеродния диоксид и циркулацията в мозъка. (Бернарди и синът му са любители музиканти и са имали споделен интерес към това проучване.) „По време на почти всички видове музика имаше физиологична промяна, съвместима със състояние на възбуда", обяснява той.

Този ефект има смисъл, като се има предвид, че активното слушане изисква бдителност и внимание. Но поразителната находка се появила между музикалните парчета. Бернарди и неговите колеги откриват, че случайно вмъкнатите участъци на тишина, също имат драстичен ефект върху физиологията, но в обратна посока. Всъщност двуминутните мълчаливи паузи се оказват много по-релаксиращи от „релаксиращата" музика, която той пускал.

Случайните празни паузи станали най-интересният обект на проучването. Мълчанието сякаш се засилвало от контрастите, може би защото давало на изпитваните лица освобождаване от бдителността и вниманието. „Може би възбудата е нещо, което концентрира ума в една посока, така че когато няма нищо по-възбуждащо, тогава има дълбока релаксация", казва той.

Много учители и гурута по медитация знаят това отдавна и те съветват да се правят чести медитативни паузи през деня. Въпреки че можем да мислим за мълчанието като за липса на информация, науката казва обратното. Мозъкът разпознава мълчанието и тишината и реагира на тях много мощно.

Изследването на регенеративния биолог на университета Дюк, Имке Кирсте, открива, че два часа мълчание на ден позволяват развитието на клетки в хипокампуса - зона на мозъка, свързана с формирането на паметта, включваща сетивата. Когато сме в мълчание, мозъкът може да „възстанови" някои от познавателните си способности.

Ние непрекъснато обработваме огромно количество информация. Проучванията показват, че върху нашия префронтален кортекс пада голям товар - частта от мозъка, отговорна за вземането на решения, решаването на проблеми и много други. Когато прекарваме време сами в тишина, мозъкът ни е в състояние да се отпусне и да даде почивка на тази част от мозъка.