Корейският режисьор Понг Джун Хо е добре познат на публиката и киноспециалистите в Кан - негови творби участват на най-авторитетния кинофестивал от 2006 г., когато е премиерата на "Чудовището", удостоен с наградата "C.I.C.A.E.". През 2008 и 2009 г. в "Особен поглед" са представени последователно триптихът "Токио!" (режисиран заедно с Мишел Гондри и Леос Каракс) и "Майка". През 2017 г. "Окджа" беше номиниран за "Златна палма", а миналата година режисьорът бе удостоен с тази престижна награда за седмия си пълнометражен филм - "Паразит". Творбата му беше номинирана за три награди "Златен глобус" и заслужено спечели за най-добър чуждоезичен филм, в Торонто грабна престижната Награда на публиката, в Сан Себастиан получи приза на ФИПРЕССИ за филм на годината - само за 2019-а творбата има в актива си над 100 награди и 150 номинации. Най-новото признание за "Паразит" са шестте номинации за "Оскар 2020".

През всичките 92 години, в които стотици хора, посветили живота си на киното, създават филми и мечтаят някой ден тяхното име да бъде произнесено от подиума, на който се раздават най-жадуваните златни воини, се броят на пръсти случаите, в които чуждоезични творби са включвани сред номинациите за най-добър филм. През 2020 г. дойде ред на корейския режисьор Понг Джун Хо да очарова гласуващите академици със своята завладяваща, провокативна, искрена история.

Самият факт, че южнокорейски филм бе споменат шест пъти в обявяването на номинациите за 92-рите награди "Оскар" е изключително постижение и неподозиран прецедент в историята. В очакване на раздаването на златните статуетки на 9 февруари да напомним, че "Паразит" ще бъде специален акцент в програмата на 24-тия "София филм фест".

"В тази завладяваща комедия корейският майстор на киното преплита напрежението от нахлуването в непознат дом с остра критика на социалното неравенство. Увлечени в играта да познаем кое от двете семейства е по-порочно, едва накрая осъзнаваме, че капитализмът е истинският паразит. Съвсем неочаквано, след финалния обрат оставаме с нежния размисъл за семейната любов, която винаги надделява, и винаги закъснялото прозрение, че дом не може да се купи с пари", е мнението на критичката Изабел Стивънс в Sight & Sound magazine.