“Авро”, “Румплер”, “Фридирихсхафен” или “Макки” - това не са имена на герои от фентъзи роман, а реално съществуващи марки. Марки на самолети. По-точно, известни марки водосамолети от първите години на ХХ век. За тях и още много други прелюбопитни неща ни разказва малкоизвестният български контраадмирал Сава Н. Иванов (1891-1957) .



Морски учен, историк и писател, издал 32 книги и стотици статии. Неговите отдавна забравени “Записки по въздухоплавателното дело” (1930) вече са на варненския книжен пазар. Благодарение на ИК “МС”, читателят ще се запознае с любопитни подробности от световната и българската авиация.

“Записки”-те ни разказват от първо лице за кръстника на морската ни авиация Сава Иванов. Командвал някога бойния ни флот (1935-1937), контраадмиралът намира време да напише специален учебник и за авиатори. А това е време, в което авиацията едва прохожда по нашите земи.

Книгата на Сава Иванов се превръща в най-несхематичният учебник на българската морска авиация, който човек би прочел на един дъх. Тук изобилстват любопитни истории как човекът се опитва да имитира действията на птиците, за да се оттласне от земното притегляне. Да се качи на въздушен балон, да погледне през илюминатора на огромния “Граф Цепелин”, а след това да се отправи към водохвърчилата (така нарича хидропланите), произведени в Германия, Франция, Англия и други европейски страни през първите години на века. С вещина ни разказва за всички необходими материали за направата им, техническите характеристики, както и обслужването им.

В края на малката си книжка Сава Иванов посвещава специална глава на историята на родната авиация. Тук са Хараламби Джамджиев, запасен офицер, който е създал първата конструкция на летателен апарат, година преди братя Райт във Франция да направят това. После идват един след друг Димитър Попов, Сотир Черкезов, световноизвестният инженер Асен Йорданов, Георги Георгиев и др.



Германският водосамолет “Фридирихсхафен” във Варненския залив

Страниците ни повеждат и към драматичните събития на Първата световна война. По това време край Варна се установява германска водохвърчилна станция (така наричали някога водосамолетната база). От там германски самолети излитали, за да извършват разузнавателни полети и бомбардировки над руски военни обекти.

Още в началото на 1916 г. щабът на родния флот осъществявя идеята да се създаде и наша водохвърчилна част. Начело на формированието застава мичман І ранг Ляпчев. След броени месеци базата се настанява по южния бряг на Девненското езеро и се отделя от германското командване. Като самостоятелна бойна единица морската ни авиация се групирала през май 1917 г., в която била включена една водохвърчилна станция. Не след дълго се появили втора, трета, четвърта.

Ето за тези любопитни неща ни припомнят редовете на Сава Иванов, пилотът-авиатор, който през съдбовната 1916 г. хвърля бомби от въздуха по руските складове в Сулина. Превръща се в кръстник на българската морска авиация. Затова с право можем да кажем, че “Записки”-те му се превръщат в спомен от миналото, но и надежда за бъдещето.