Големият писател - фантаст Айзък Азимов е роден между 4 октомври 1919 и 2 януари 1920 година (точната дата не е известна, но за бюрократични цели се приема датата 2 януари 1920 г.) в село Петровичи (Смоленска област, РСФСР), населено предимно с евреи, в семейството на Анна Рахил Бертрам-Азимов и Йехуд Азимов, еврейски мелничар.

Семейството емигрира в Съединените щати, когато той е на 3 години.

Израствайки в Бруклин, Ню Йорк, Азимов се научава да чете на 5-годиншна възраст. Родителите му притежават малка бакалница и от всеки в семейството се очаква да работи в нея. Там се продават и списания за научна фантастика и той започва да ги чете. В резултат на това започва да пише свои собствени разкази на около 11-годиншна възраст и след няколко години започва да ги продава на пълп-списанията.

Азимов е смятан за един от майсторите в жанра научна фантастика и заедно с Робърт Хайнлайн и Артър Кларк е считан за един от „тримата големи“ писатели-фантасти.

Неговото творчество е удостоено с пет награди „Хюго“ (1963, 1966, 1973, 1977, 1983 г.), две награди „Небюла“ (1972, 1976 г.) и други.

Между по-известните му произведения са разказът „Падането на нощта”, сборникът „Аз роботът” и романите „Краят на вечността”, поредицата „Фондацията” и „Самите богове”.

Неговите разкази за роботи, много от които са събрани в „Аз, роботът“ (1950 г.) предлагат набор от етични правила за роботи и интелигентни машини като Трите закона на роботиката, което повлиява други писатели и мислители в тяхната интерпретация на въпроса. По един от тези разкази, „Двестагодишният човек“, е направен филм с участието на Робин Уилямс.

Азимов умира на 6 април 1992 година в Ню Йорк на 72-годишна възраст.