В края на годината 23% изразяват доверие в парламента, а недоверие – 67%. Останалите се затрудняват да отговорят. Правителството закономерно е с по-високи нива на доверие от парламента, но и за тази институция негативните (62%) оценки значително надвишават позитивните (29%). Президентът традиционно е институцията с най-висок обществен авторитет и през 2019 г. – доверие в края на годината 56%, недоверие – 30%.
През цялата 2019 г. нивата на доверие и недоверие в парламента се движиха в споменатите стойности. Като цяло, и през тази година доверието в парламента всъщност продължава да изглежда малко по-добро на фона на предходни години. Разбира се, решително преобладават негативни оценки, но се долавят и малко по-позитивни от обичайното. Тази тенденция започна през пролетта на 2017 г. с тогавашната смяна във властта. Погледът от дистанцията на времето дори показва, че става въпрос за трайно благоприятен период в трите десетилетия от началото на промените въобще – доколкото въобще отношението към парламента може да бъде благоприятно.
През 2019 г. нивата на доверие в правителството останаха под 30%, а на недоверие – над 60% В момента на т.нар. „Апартаментгейт“ дяловете на доверие намаляха по-близо до 20%, а дяловете на недоверие достигнаха и по-близо под 70%. През 2018 г. пък правителството се ползваше с малко по-добри нива на популярност, в сравнение настоящата година. Краят на 2018 г. обаче донесе и рискове за популярността – вероятно заради известно повишаване на политическото напрежение по повод повишението на цени. Може би и заради победата на управляващата партия ГЕРБ в изборите за Европейския парламент през май, тенденция на спад в доверието не продължи. Победата в местните избори допълнително утвърди образа на управлението.
На този фон през 2019 г. доверието в президентската институция се движи на нива от над 50%, а недоверието – около и малко над 30%. Разбира се, отражение дават и различни предизвикателства като противопоставянето на управляващи и президент или (заедно с това) естествената в хода на мандат „ерозия“ на показателите. Въпреки всичко, засега президентът запазва нива на доверие и остава всъщност единствена фигура у нас с положителен рейтинг (доверие минус недоверие).
Началото на мандатите на парламент, правителство, президент обикновено показва известно повишаване на доверието – различно според това дали идват нови политици, нови партии, коалиционен, респ. компромисен, ли е кабинетът, колко трудно се съставя и т.н. После обикновено следва „ерозия“ на доверието (едно от малкото изключения е постепенното повишение на одобрението за президента в рамките на първия мандат на президента Георги Първанов – мандата от 2001 до 2006 г.).
Намаляването на доверието в хода на мандат е с различна „скорост“ в зависимост от това дали в началото е бил събран много ентусиазъм, дали съответните партии имат своите „твърди“ електорати, на които да се крепят и т.н.
През цялото време – и през 90-те и след това – парламент и правителство са с ниски нива на доверие. И все пак, като че ли, във второто десетилетие на двайсет и първия век данните за одобрението на кабинетите изглеждат малко по-добре, и по-стабилно, отколкото в първото. Разбира се, сравнението между различни мандати трябва да е внимателно – доколкото в различните периоди често има несъпоставим дневен ред и управленски, а и исторически, задачи.
Върховите стойности на непопулярност на правителството остават назад в 90-те (стойности на доверие под 10% и на недоверие – над 80%) с кризата по време на правителството на Виденов, както и „ефекта на махалото“ след това – с моментни стойности от близо 70% доверие в правителството, след падането на Виденов.
Но и по-нататък не липсват периоди, в които недоверието взима сериозни размери. Например, в мандата на т.нар. Тройна коалиция, но не само. Подобни моменти показват, че дори в икономически успешни и спокойни мандати, отношението на българите към институциите остава негативно.
Подобна е логиката на общественото мнение за парламента. Може би, в годините, непосредствено преди 2019 г. и в самата 2019 г., се усещат и малко по-добри на фона на десетилетията стойности на одобрение (както беше отбелязано).
Преобладаващо доверие над недоверието за парламента в десетилетията се случи само два пъти – след кризата 1996-97 г. и при идването на власт на Националното движение „Симеон Втори“ (НДСВ), оглавявано от Симеон Сакскобургготски, наследствен български цар.
Различна е картината в масовото съзнание по отношение на президента – по традиция, това е една от най-харесваните позиции в българската политическа власт. Трайно слаб период тук е мандатът на Росен Плевнелиев. С най-голяма начална надежда като че ли протече мандатът на Петър Стоянов, свързван именно с края на острата криза в 1997 г.




Коментари
















РЗИ: Чешма във Варна е с негодна за консумация вода
Защо германците смятат, че техният хляб е най-добрият в света?
Архангеловден е!
Най-високият баскетболист в света дебютира и влезе в историята
Без ток във Варна и областта утре ще са...
Испански военен кораб спаси танкер, нападнат от сомалийски пирати
Откриха най-голямата паяжина в света на албанско-гръцката граница
"Politico": Румъния и България се надпреварват да защитят руските си рафинерии преди санкциите на Тръмп
Откриха 150 кг марихуана в изоставена сграда в София
Сърбия разчиства пътя за спорен проект на зетя на Тръмп
Продължава издирването на 20-годишната Стефани, изчезнала на Витоша
Варненският драматичен театър с празнични коледни спектакли за децата
Какво ще бъде времето в неделя по Черноморието?
Истории от Африка оживяват във Варна с екипа на „Без багаж“
ЦСКА победи Левски с 1:0 в напрегнато дерби
113 години от победата на Дръзки над Хамидие
Катерачи от цялата страна се събират във Варна за Купа „Одесос“ 2025
Без вода във Варна днес...
Шестима загинали при пожар във фабрика за парфюми в Турция
Папата се срещна с Робърт Де Ниро във Ватикана
Прогноза за времето - 8 ноември


RSS Новини