Маратонските международни преговори за климата приключиха днес, като преговарящите отложиха за следващата година ключово решение за това как да бъдат регулирани глобалните пазари за въглеродни емисии, съобщава "Асошиейтед прес".

След двуседмични преговори в Мадрид за справяне с глобалното затопляне, делегати от почти 200 страни приеха декларации, призоваващи за по-голяма амбиция в намаляването на затоплящите планетата парникови газове и за подпомагане на бедните страни, които страдат от последиците от климатичните промени.

Но въпреки провеждането на най-дългите преговори за климата досега, те оставиха един от най-трудните проблеми за следващата среща на високо равнище за климата, която ще се проведе в Глазгоу след година.

Пазарите на въглеродни емисии поставят цена на емисиите на въглероден диоксид (CO2), който е основният парников газ, и позволяват на страните да търгуват разрешения за емисии, които могат да бъдат постоянно намалявани - насърчавайки използването на технологии с ниски емисии.

Страни от Европа и от другаде бяха казали, че несключването на споразумение за това как да се управлява търговията с въглеродни кредити е по-добре от слаба сделка, която може да подкопае десетина съществуващи регионални механизма за въглеродните емисии.

"За щастие, слабите регулации на основан на пазара механизъм, подкрепян от Бразилия и Австралия, които биха подкопали усилията за намаляване на емисиите, бяха изоставени", заяви Мохамед Адоу, който е директор на групата за натиск Power Shift Africa.

Преговорите бяха придружени понякога от гневни протести от местни и природозащитни групи както вътре, така и извън мястото, където се проведе срещата в Мадрид. Демонстрациите отразяват нарастващата неудовлетвореност, особено сред младите хора, от бавните темпове на усилията на правителствата за ограничаване на климатичните промени.

Сред документите, които срещата на ООН прие днес, беше декларацията "Време за действие Чили-Мадрид", призоваваща държавите да подобрят своите настоящи обещания за намаляване на емисиите на парникови газове. Това е необходимо, за да бъдат в съответствие с целта на Парижкото споразумение за климата от 2015 г. за предотвратяване повишаването на средната световна температура над 1,5 градуса по Целзий до края на века.

Засега светът върви към повишаване между 3 и 4 градуса по Целзий, което може да има драматични последици за много страни.

Страните също така се договориха да определят средства за най-уязвимите страни, за да ги компенсират за ефектите от екстремни метеорологични събития, което е един от най-належащите проблеми за малките островни държави.

Но правозащитни организации и активисти за климата обвиниха по-богатите страни в света, че показват малка ангажираност за сериозно справяне с климатичните промени.