През декември 1897 година в редакцията на вестник „Sun“ се получава писмо от едно осемгодишно момиченце, което по съвет на баща си моли авторитетния вестник да й отговори на въпроса има ли наистина дядо Коледа. Дават писмото на един от най-опитните журналисти Франсис П. Чърч. И той сяда и пише отговора. Неговото неподписано есе днес има славата на най-известната вестникарска публикация на всички времена.

Вирджиния О' Ханлън пише:

Драги редакторе,

Аз съм на осем години. Някои от мойте малки приятели казват, че дядо Коледа не съществува. Моля ви, кажете ми истината, има ли дядо Коледа?

Вирджиния О'Ханлън

...и отговорът на Франсис П. Чърч:

Да, Вирджиния, има Дядо Коледа!

Вирджиния, твоите малки приятели не са прави. Те са повлияни от скептицизма на една скептична епоха. Те вярват единствено на това, което виждат. Мислят, че нищо, което малките им умове не разбират, не съществува. Всички умове, Вирджиния, независимо дали принадлежат на възрастни или на деца, са малки. Във великата наша вселена човекът е просто едно насекомо, мравка, по своя интелект в сравнение с безграничния свят около него и съзнанието, способно да разбере цялата истина и цялото знание.

Да, Вирджиния, има дядо Коледа.

Че той съществува, е толкова сигурно, колкото е сигурно, че съществуват любовта, щедростта и предаността, а ти знаеш, че тези неща изобилстват и дават на живота ти най-голямата красота и радост. Уви, колко ужасен би бил светът, ако нямаше дядо Коледа. Би бил толкова ужасен, колкото ако нямаше Вирджинии. Тогава нямаше да има детска вяра, поезия, романтика, които да направят съществуването ни поносимо. Нямаше да имаме друга радост освен тази, изпитвана чрез зрението и сетивата. Вечната светлина, с която детството изпълва света, би угаснала.

Да не вярваш в дядо Коледа! Това е като да не вярваш във феите! Може да накараш баща си да наеме хора, които да пазят всеки комин на Бъдни вечер, за да хванат дядо Коледа, но дори и да не го видят да слиза, какво биха доказали? Никой не вижда дядо Коледа, но това не означава, че той не съществува. Най-истинските неща на света са тези, които нито децата, нито възрастните могат да видят. Виждала ли си феи да танцуват на поляната? Разбира се, че не си, но това не означава, че не съществуват. Никой не може да осъзнае или да си представи всички чудеса, които са невиждани и невидими на този свят.

Ти можеш да счупиш бебешката дрънкалка и да видиш какво издава звука вътре, но има було, което покрива невидимия свят и което дори и най-силният човек, нито дори обединената сила на всички най-силни хора, живели някога, не могат да разкъсат. Само вярата, фантазията, поезията, любовта, романтиката могат да повдигнат завесата и да ни покажат божествената красота и величие, които са там. Истинско ли е всичко това? О, Вирджиния, в целия свят няма нищо по-истинско и трайно.

Нямало дядо Коледа! Слава Богу, той е жив и ще живее завинаги! След 1000 години, Вирджиния, не, след 10 пъти по 10 000 години той ще продължава да носи радост на детското сърце.

„Има ли Дядо Коледа?“ (на английски: Is There a Santa Claus?) е заглавието на уводна статия, появила се на 21 септември 1897 г. в издание на вестник „Sun“.