Над 80 на сто от осигуряващите се, които за пръв път започват работа, не знаят къде отиват парите им за втора пенсия, защото не избират сами универсалния фонд за осигуряване на старините си. От близо 100 000 души едва 17 800 са направили сами своя избор. Това показват данни на Комисията за финансов надзор (КФН) за дейността на пенсионните дружества към края на 2018 г.

Липсата на заинтересованост и финансова култура на новите работещи води до висок дял на служебното разпределение, принос има и ниската информираност. Служебното разпределение на пенсионен фонд се прави от страна на Националната агенция за приходите (НАП), която получава и разпределя пенсионните вноски. През 2017 г. от общо 99 326 новоосигуряващи се над 81 хил. души са получили "служебно назначаване" на пенсионно-осигурителен фонд, в който да се управляват вноските им за т.нар. втора пенсия, а само 17 800 са направили сами своя избор.

Така малко над 82% от всички лица, които за пръв път са започнали работа, са получили служебно разпределение. Този дял е рекордно висок, откакто регулаторът обобщава такива данни. През последните 4 години делът на хората, които не са избрали самостоятелно своя пенсионен фонд, прогресивно се увеличава. През 2014 г. по-малко от половината новоосигуряващи се са били служебно разпределени – става дума за 42%, докато днес е близо двойно по-голям.

Към тази мярка се пристъпва, когато лицето, което е започнало работа, не е подало заявление за вписване в срок три месеца след възникването на задължение за осигуряване – тоест към момента, в който започва работа по договор. Освен поради изтичане на тримесечния срок служебно разпределение може да бъде назначено и когато лицата са подали заявления за участие в повече от един фонд или когато то не е попълнено коректно.

Служебното разпределяне се извършва 4 пъти годишно от комисия създадена от НАП, която взема предвид доходността и броя осигурени лица в пенсионните фондове.

Пенсионното осигуряване в частен фонд е задължително, но изборът в кое от лицензираните дружества да става това си остава личен. Затова и на всяко тримесечие има движение на лични партиди от едно в друго дружество. В масовите универсални фондове, където са осигурени близо 3,7 млн. работещи българи, традиционно са и най-големият брой прехвърляния. Причините за това най-често са търсене на по-голяма доходност или по-ниски такси, които също са ключови за крайния резултат. Последните данни на КФН показват, че за деветмесечието близо 170 хил. осигурени във втория стълб са пожелали да сменят фонда си, а одобрение на това са получили около 153 хил. лица. Сравнено със същия период на 2018 г. ръстът е с 19 на сто повече. До края на третото тримесечие на миналата година 144 хил. са поискали промяна на осигуряването си в друг фонд, а одобрение са получили 129 хил. лица. Останалите са получили отказ от самите дружества, като най-честите причини са несъвпадане на имената и ЕГН, името на фонда и други подобни. Общият размер на прехвърлените средства през деветмесечието т.г. от един в друг съответен фонд е 519,4 млн. лв., като най-голяма е сумата по универсалните фондове – 467,4 млн. лв., 49,2 млн. лв. в професионалните и 2,7 млн. лв. в доброволните фондове.

Най-много пари във фондовете от втория стълб имат 50-54-годишните мъже – 4428 лева средно по партида, в пред пенсионната възраст мъжете имат по-малко натрупани пари, средно по 4242 лева, а жените със 100 лева по-малко. Общата сума, която фондовете за допълнително пенсионно осигуряване управляват, е повече от 12 млрд. лв. към края на третото тримесечие, по данни на финансовия регулатор.