В България все така има сиропиталища, но те са в лъскави сгради и се казват иначе. Децата в тях са често подложени на агресия и обиди, в някои случаи те са затворени в клетки, в други - са оставяни на пода, ограден с дървена преграда, а в трети – изоставени в тъмни стаи. Около тях има миризма на урина и фекалии. Има момичета с обръснати глави и други, които са оставени да си блъскат главата в стената. Някои са упоени с лекарства, други – оставени да живеят сами в мазето.

Това става ясно от доклад на международната правозащитна организация Disability Rights International, която е провела своя мисия в България. По същата тема по-късно тази вечер ще бъде излъчен документален филм на Би Би Си на журналистката Кейт Блюит. Преди 12 години тя засне документалния филм за дома за деца в Могилино, който шокира публиката и изостри вниманието на международните организации към системата за предоставяне на социални грижи в България.

Докладът идва няколко години след като България обяви, че е в процес на премахване на институционализираната грижа за деца. През септември 2019 г. външната министърка Екатерина Захариева посочи, че около 90% от децата в домове вече са "деинституционализирани" - дума, с която администрацията означава процеса по закриване на старите домове и настаняване на децата в тях на други места.

Малко над 1500 деца, изведени от старите домове, са били настанени в новопостроени къщи от семеен тип, където се предполага, че децата ще бъдат по-малко и ще получат грижа от семеен тип.

В действителност обаче България е заменила системата си от големи и стари сиропиталища с новопостроени, по-компактни сгради, които продължават да функционират като институции, казват авторите на доклада, публикуван тази седмица. В тези нови институции работят най-често същите хора, които са работили и преди в домовете. На много места децата не са допускани до красивите стаи в къщите, тъй като ще ги развалят или изцапат. Те са емоционално неглижирани и социално изолирани, често пъти тормозени и "изложени на много от същите опасности, които са ги застрашавали и в голямата институция", пише още в доклада.

Организацията отбелязва, че "може би няма друга държава в света", която да е получила по-мащабна подкрепа за реформите си в тази област от България – включително обучения и техническа помощ за системата от групови домове.

Още през 2015 г., с публикуването на доклада на "Лумос" – независима неправителствена организация, която подкрепя българските реформи – е станало ясно, че промените не са довели до желания резултат.

По данни на УНИЦЕФ процесът по закриването на старите домове и преминаването към грижа от ефективен семеен тип е била финансирана от ЕС с повече от 100 млн. евро, отпуснати през периода 2010-2015. След 2016 г. повече от 160 млн. евро са били предоставени допълнително през европейските структурни форнове. Други средства са били предоставени от частни фондации, неправителствения сектор и международни благотворителни организации, а самата България е била нееднократно сочена като успешен модел за деинституционализация. Затова е и "от ключова важност да се разбере как тези средства са били използвани".

В доклада си Disability Rights International препоръчва фундаментална и спешна промяна в подхода, която включва отказ от настаняване в каквито и да било домове и и преход към настаняване на всяко дете – с увреждания или без – в семейство.

За да изготви оценките и препоръките си, организацията е посетила през есента на 2019 г. 24 групови домове, 5 дневни центъра, 4 по-големи резиденциални институции, две училища и места, ръководени по сходни програми в България.