Варненските корени на Деметриус се откриват със силното си влияние върху езика на формите в неговите произведения. В тях могат да бъдат намерени характерни представители на черноморската фауна или елементи от ландшафта около родния град. От Moreto.net използвахме случая, за да зададем няколко въпроса на Димитър Стайков-Деметриус непосредствено след откриването на изложбата, която може да бъде разгледана до 27 ноември.
Димитър Стайков-Деметриус с Пламена Димитрова - Рачева, директор на ГХГ "Борис Георгиев", Варна
- На 8 ноември открихте своята първа самостоятелна изложба във Варна „Сънища отдалече“. Какви бяха емоциите Ви на самото откриване? Как реагира варненската публика на картините? Различава ли се от публиката във Виена или други европейски градове?
- Тук публиката е много по-многобройно, но аз все пак съм на родна територия. Във Варна дойдоха много мои познати, познати на мои познати. Освен това дойде проф. Стоимен Стоилов, който разгледа изложбата и се изказа много ласкаво за нея. Сред зрителите има и други известни творци - като художникът Светлин Ненов. Така че това за мен е нещо допълнително, важно - тези отзиви, присъствието на тези имените колеги, които ме удостоиха с присъствието. За мен това е особена изложба. Моите родители, например, не са виждали по-големите ми работи, които са показвани в Австрия в по-големи галерии.
- Знаем, че сте успешен лекар-невролог в Австрия и че сте заминали от Варна още като студент, за да завършите и специализирате там медицина. Често ли се връщате във Варна? Имате ли място във Варна, което винаги посещавате, сам или със семейството си, как се променя градът във Вашите очи?
- Връщам се всяка година поне веднъж, най-вече през лятото. Това не е толкова трудно, защото Виена е сравнително близко и има добри връзки. Градът се развива, особено последните години се разви инфраструктурата, има нови строежи. Иначе Варна за мен винаги е свързана с едно приятно чувство, носталгия. Винаги ходя в Морската градина, в Градската художествена галерия, където винаги има много богата програма изложби, големи събития - Международно биенале на графиката, Триенале на акварела. През лятото има поне две-три събития, които мога да посетя – фестивала „Варненско лято“. Богатият културен живот винаги ме е съпътствал – досега като зрител и слушател, а вече – и като автор. Място, където ходя всяка година, е Археологическият музей. Разглеждам го всеки път и намирам вдъхновение във форми, статуетки...
- Как се съчетават на пръв поглед далечни сфери на изява, каквито са медицината и изобразителното изкуство? Допълват ли се, пречат ли си, как си влияят една на друга? Псевдонимът служи за разграничаване на лекаря Димитър Стайков от художника Деметриус или има друга функция?
- Има нещо вярно в това. Може би подходът е подобен – медицината също се смята за изкуство. Когато един пациенти се лекува по всички правила се казва Lege Artis – по правилата на изкуството. Така че има общи неща между изкуството и медицината. За мен творчеството, изобразителното изкуство са били нещо естествено, които са съществували при мен от най-ранна възраст. Има много други лекари, които творят – Димитър Димов, Артур Шницлер. За мен няма причина да се смята, че има пречка.
В началото, когато показвах творбите си пред публика, смятах, че трябва да имам псевдоним. Вече имах известно присъствие като лекар и съм известен на обществеността с различни изяви в тази област. Исках славата ми като лекар да не пречи на хората, които посещават изложбите ми. Като мина известно време, започнах да добавям към псевдонима Деметриус и фамилията си. Директорът на галерията за модерно изкуство в Кльостер Нойбург ми каза, че няма какво да се крия. Изкуството говори само за себе си.
Снимките в интервюто са на Александър Николов - фотограф на Градската художествена галерия.