Черните дупки са едни от най-мистериозните, страховити, но и привлекателни обекти в Космоса.

Черните дупки поглъщат всичко, изпречило се на пътя им и дори светлината, веднъж попаднала там, не успява да излезе.

Черните дупки някога са били звезди. Но не всяка звезда може да се превърне в черна дупка. Единствените звезди, които имат потенциала за това, са най-масивните във Вселената.

Макар и достигането до черна дупка да изглежда толкова нереално, дори надхвърлящо ентусиазма на научната фантастика, нека предположим, че все пак успяваме някак да се озовем в близост до този зловещ космически обект.

Ако се позовем на Общата теория на относителността на Айнщайн, трябва да знаем, че големината на кривата, която се образува във време-пространството, провокирана от движенията на различни обекти, се влияе от масата на обектите и силата на тяхната гравитация.

Например, ако сравним кривата, която описва Земята и кривата, която описва една средностатистическа черна дупка, то тази на черната дупка ще е много по-голяма точно поради двата фактора споменати в горния абзац.

Нека се върнем на срещата ви с черната дупка.

Първото нещо, което ще видите, разбира се, не е черната дупка, защото тя не позволява дори на светлината да се откъсне от зловещата ѝ прегръдка.

Възможно е да зърнете акреционния диск, ако наскоро черната дупка е похапвала някоя звезда. Акреционният диск е разтеглената материя, която се движи в орбита около черната дупка и постепенно бива поглъщана от нея.

Преломният момент за вас ще настъпи, когато достигнете хоризонта на събитията.

Хоризонтът на събитията може да се определи като границата, отвъд която няма връщане назад. С доближаването си до хоризонта на събитията ще започнете да падате, въпреки че усещането за безтегловност ще ви попречи да определите дали се движите нагоре или надолу, дали падате или летите.

Докато сте все по-близо до черната дупка, ще започнете да усещате сила, която сякаш притиска тялото ви.

Ако „падате” с главата надолу, ще започнете да усещате как тялото ви започва да се разтегля и главата ви се отдалечава все повече от краката. Някои учени с чувство за хумор описва този процес като „спагетификация”.