"Уестсайдска история" е мюзикъл, който десетилетия не губи статута си на жанров образец. Това е и най-новото заглавие в репертоара на Държавна опера - Варна, което ще има своята премиера на 24 и 25 октомври, 19 часа, Основна сцена, напомня Moreto.net.

Хореографката на спектакъла - Надя Димокова, разкрива пред Виолета Тончева повече за работата си над „Уестсайдска история“, за необходимия хореографски компромис, за младостта и защо не можеш просто ей-така да заличиш любимия човек.



- Защо ти харесва „Уестсайдска история“?

- „Уестсайдска история“ ми харесва, защото мюзикълът е поставен за пръв път от легендарния Джером Робинс. Неговата хореография е перфектна, начинът, по който движенията съвпадат с музиката, е образец за всеки хореограф. В началото имах притеснения дали, правейки моята хореография, бих могла да се състезавам с оригиналната постановка на Джером Робинс. Но от 1957 г., когато излиза мюзикълът, танцовият театър е претърпял сериозно развитие, така че реших да следвам своите виждания за хореографията, като внасям иновации, но винаги с мисълта да задържа стила и нивото, зададени от Джером Робинс. Щастлива съм, че в хода на репетициите този подход се оказа работещ.

В „Уестсайдска история“ характерите се проявяват в еднаква степен в пеенето и в танците, но от хореографска гледна точка кои персонажи са по-интересни?

Танците в „Уестсайдска история“ са много, общо 17. От главните герои Мария и Тони пеят повече и по-малко танцуват, но Риф и Анита са почти непрекъснато на сцената и танцуват през цялото време. Особено активен е Риф, той трябва да бъде млад, да бъде лидер и затова имах повече работа с неговата хореография. Анита също е интересен персонаж, тя е от Пуерто Рико и хореографията е важна за изграждането на образа й.



- При кастинга много се държеше актьорите да бъдат млади и възрастта им да съвпада с възрастта на героите. Защо това е толкова важно?

- Важно е. Става дума за Ромео и Жулиета, които макар и пренесени в друга епоха, са на същата възраст като героите на Шекспир. А и трудно е да си представим една възрастна Жулиета, докато една млада Жулиета непременно ще бъде по-убедителна. И тук не става дума само за младежката енергия. Младостта носи със себе си още много други качества - тя е креативна, няма предразсъдъци, тя е открита и предизвикателна, тя е смела и понякога дори безрасъдна. А с възрастта човек придобива опит, уляга и губи, ако не всички, то голяма част от тези качества.



- Младостта печели пред опита...

- Да, особено в този мюзикъл, който разказва историята на първите любовни трепети. Освен това, да не забравяме, че „Уестсайдска история“ е първият мюзикъл, в който певческите и танцовите партии не са разграничени, всички герои пеят и танцуват едновременно. И на мен ми доставя голямо удоволствие да наблюдавам с каква амбиция артистите усвояват нови умения и с всяка репетиция израстват като певци и танцьори.

Някои хореографи налагат с всички средства своите решения, други са склонни на хореографски компромиси, ти към кого се причисляваш?

За мен е важно артистите да изглеждат добре и да се чувстват удобно на сцената. От моята балетна практика знам, че от артист, който не се чувства добре на сцената, не може да се очакват добри постижения. Ако хореографът се налага, това няма да се отрази добре както на взаимоотношенията между него и артиста, така и на самата хореография и на цялото представление. В този смисъл, аз се опитвам да се съобразявам не само с хореографската характеристика на персонажа, но и със специфичните особености на артиста. Това не означава снижаване, а адаптация на изискванията. Вярвам, че този необходим хореографски компромис отваря нова вратичка у твореца и го стимулира да изкачи неподозирани, дори за самия него, върхове.



- Какво още трябва да видят и почувстват зрителите от варненската постановка на „Уестсайдска история“?

- Ще чуят прекрасната музика на Бърнстейн. Ще осъзнаят, че въпреки контрастите, каквито може би винаги ще съпътстват света, противопоставянето никога не води до добър край. „Уестсайдска история“ е красива история и красиво стои на сцената, но освен това тя носи и своите дълбоки общочовешки послания. Много бих искала младите хора да разберат колко сериозно и важно нещо е любовта. Струва ми се, че те не ценят достатъчно това най-висше човешко чувство.

Днес бързите комуникации, мобилните телефони, фейсбук и социалните мрежи правят общуването да изглежда лесно. Сега ми ставаш любим във фейсбук, утре мога да не те харесвам вече и да те изтрия завинаги от списъка на приятелите си. Във виртуалния свят това е възможно, но в истинския, в реалния свят, в който живеем, нещата се случват по различен начин и имат последствия. Уважение, приятелство, любов се изграждат трудно и не можеш просто ей така да заличиш любимия човек и любовта. Надявам се нашият мюзикъл да научи младите хора именно на това.