Обществото ни проявява редица традиционалистки навици. Връзката на българина със земята остава валидна, повече от половин век след форсираната урбанизация и индустриализация. Личат разликите в поколенията и жизнената перспектива. Изводите са от пореден, провокативен, сондаж на „Галъп интернешънъл", който иска да покаже щрихи от съвременния портрет на българина – 30 години след началото на прозападните, пропазарни и продемократични промени в страната ни.

В последните години в София и големите градове, като че ли досегът със селото, грижите за зеленчукова градина и домашни животни, консумацията на домашна храна придобиват смисъл и на градска мода в контекста на актуалните „органични", „био" и пр. влияния.

Оказва се обаче, че със или без съзнание за „натурално" и т.н. около и над две трети от пълнолетните българи са буквално на ръка разстояние от всичко, свързано със земя и природа. Предпочитат ракията да е домашна и своя, имат приятели и/или близки, които отглеждат домашни животни за храна или овощни дръвчета. Често използват домашна зимнина.

Над 70% от българите свидетелстват, че някога са приготвяли или често ползват т.нар. зимнина, включително туршия, лютеница, компоти и т.н. Изглежда, че модерният начин на живот в големите градове, характеризиращ се с възможността да се сдобиеш с всичко необходимо на една ръка разстояние в кварталния супермаркет, не е заличил традиционното за българите приготвяне на продукти за зимата.

В определени случаи употребата на домашно приготвени продукти дори е силно предпочитана, пред тези, произведени под държавна регулация. 66% от запитаните, например, споделят, че предпочитат, ако пият ракия, тя да е домашна, респективно да е своя, а не - купена. Една четвърт от запитаните не споделят това предпочитание. Останалите се колебаят.

Над 60% от българите твърдят, че или отглеждат плодове и зеленчуци и домашни животни за лична консумация, или имат близки и познати, които го правят.

Разноцветни балкони и тераси по улиците на големите градове у нас са често срещана гледка, но не единствено заради различни декорации, „украсяващи" блоковете, нито само заради всевъзможното остъкляване или самодейно саниране на парче, но и благодарение на опънатото почти във всяко жилище пране. Оказва се, че за 77% процента от запитаните българи сушенето на дрехите на балкона остава основен възможен или предпочитан метод, въпреки спорния ефект върху естетиката на фасадите и градския пейзаж.

Впечатление прави и фактът, че за повече от две трети от участниците в национално представителното изследване събуването на обувките вкъщи е от голямо значение - 71% отговарят, че когато имат гости, биха предпочели те да влязат в къщи едва след като се събуят. Една четвърт от запитаните са тези, които не биха предпочели гостите да са без обувки, а 4% не могат да отговорят.

Оказва се, че традиционализмът на подобни битови привички е широко присъщ. Разбира се, посочените тук примери, следва да се анализират и с усмивка, но те са ясен индикатор, че има навици, които трудно се променят – дори и при влиянието на масови медии и външни културни образци. Освен всичко, подобни навици идват и от средата, в която голяма част от българите са принудени да живеят.

Традицията обаче е „победена" от прогреса, ако се съди по отговорите на въпроса за домашните ремонти. 55% от участвалите в проучването респонденти, заявяват, че твърдението „предпочитам сам да се справям с домашните ремонти" не се отнася за тях. 41% обаче все още предпочитат да разчитат на себе си, а не на професионалисти, що се отнася до домашните ремонти.

Очаквано, що се отнася до тази тема, се открива значителна разлика между отговорите на мъжете и жените, попаднали в изследването. По другите индикатори не се наблюдава такава сериозна разлика в отговорите между мъже и жени.

Къде са другите основни демографски разлики? Естествено, по-младите, хората в по-големите населени места, респективно с по-високи доходи и пр., са и онези, които са по-далеч от традиционните навици и вкусове.

Разбира се, откриват се известни разлики в отговорите, характерни за различните поколения, но дори и сред най-младите респонденти дяловете на тези, които разчитат на зимнина, простират дрехите на балкона или подканват своите гости да се събуят на прага, се доближават до една втора от всички запитани младежи.

Разлики има и в начина, по който жителите на малките населени места и областните градове и столицата отговарят. Но отново дяловете на положителните отговори по отношение на традиционни за бита ни дейности като приготвяне на зимнина и консумация на домашна ракия и туршия например са около и над половината независимо от населеното място, макар и значително по-високи в по-малките населени места.

Все пак, изглежда, че в що се отнася до столицата, мнозинството от жителите са изоставили отглеждането на животни и растения и извършването на ремонтите самостоятелно, но не и приготвянето на зимнина, употребата на домашна ракия или простирането на дрехите на терасата.

Представените данни са част от ежемесечната изследователска програма на „Галъп интернешънъл". Изследването е проведено в периода между 4 и 10 септември сред 802 души и е представително за населението на България на възраст 18+. Максималното стандартно отклонение е ±3.5% при 50% дялове. 1% от извадката е равен на около 55 хиляди души.