На 14 октомври 1926 г., излиза първата книга за говорещото плюшено мече и неговите приятели и само за два месеца от нея са продадени повече от един милион екземпляра. Милиони деца по света, а и техните родители, са се заливали от смях, четейки непохватните приключения на мечето Пух и неговите приятели. Техният любим герой междувременно стана на 93. 

През 1914 г. лейтенантът от канадската армия - Гари Коулбърн, купил за 20$ малко черно мече от ловец, който бил убил майка му. Коулбърн кръстил женското мече Уинипег, на името на родния си канадски град Уинипег (Манитоба, Канада). Мечето бързо се превърнало в любимец и талисман на 2-ра Канадска пехотна бригада и стигнало с тях чак до Великобритания - за целта било вкарано нелегално. В Англия войниците разбрали, че трябва да заминат за Франция и понеже не можели да вземат мечето със себе си, лейтенант Коулбърн го оставил в Лондонския зоопарк с уговорката, че когато се върне след няколко месеца, ще си го вземе. Там служителите започват да наричат мечето на галено Уини. Истината е, че впоследствие Колбърн наистина се връща да си прибере зверчето, но вижда как посетителите и персоналът на зоопарка са се привързали към него и решава да им го остави.

По една вълшебна случайност, в този зоопарк често ходел и Кристофър Робин Милн - син на писателя Александър Милн. При едно от посещенията си, Кристофър Робин се запознава с Уини и така харесва мечето, че започва да посещава често зоопарка заради него. Понякога дори влизал в клетката му. Скоро Кристофър Робин сменя името на своето плюшено мече Едуард с това на Уини Пух, в чест на косматия си другар от зоологическата. Писателят Александър Милн се вдъхновява от приятелството на сина си и мечето и така създава любимата на всички ни история за Мечо Пух, Прасчо, Тигър, Кенга и Йори.