Продължават разкопките в археологическия резерват „Марцианополис“, като засега няма яснота дали те ще бъдат удължени, съобщават от пресцентъра на Община Девня. След като в събота там бе открито златно монетно съкровище, в понеделник директорът на Регионалния исторически музей Игор Лазаренко е написал заявление до Министерството на културата за допълнително финансиране в размер на 20 хил. лева, но засега официален отговор от ведомството няма.

Откритите до момента златни монети са 16 и са в отлично състояние. Повечето от тях – 14. бр., са с лика на император Тедосий II, една – на съпругата му Елия Евдокия и още една – на братовчед му Валент III, който е бил император на Западната Римска империя.

Преди 15 века всички тези монети са имали много висока покупателна стойност и ако тогава са се произвеждали автомобили „Майбах“, с 6 златни монети късноантичният човек е можел да си купи чисто нов автомобил от тази марка, коментира ръководителят на експедицията д-р Христо Кузов.

Теренът, в който бе открито златното съкровище, се намира в района на девненската болница и досега не е проучван. Избран е по интуитивен път, разкри д-р Кузов. В земните пластове археолозите попаднали на късноантично жилище от V век, чийто собственик е скрил своето има́не при нападението на Марцианопол от хуните.

„Напълно е възможно богато военно лице, занаятчия или просто богат гражданин аристократ да е бил собственик на тази значителна монетна находка“, коментира д-р Михаил Христов от Историческия факултет на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“.

„И от научна гледна точка тези монети са много интересни, защото са в много сигурен контекст, тоест не са разсипани, не са разпиляни, те са в една сграда, която вероятно е унищожена при хунските нашествия“, допълни археологът на свободна практика д-р Николай Русев, който също участва в девненската експедиция.

Заедно със златните монети се вадят и голямо количество бронзови, които са били за всекидневни разходи на тогавашното население на град Марцианопол, чиито руини лежат под съвременния квартал „Река Девня“. Паралелно с това се открива и късноантична архитектура, което дава допълнителна представа на учените за начина на живот в Марцианопол.