Един от доайените на българския театър и кино, любим актьор на няколко поколения - Борис Луканов, с много роли на варненска сцена, преди броени дни представи своята книга “Монолози”. В последните дни от програмата на Международния филмов фестивал "Любовта е лудост" тя се превърна в необичайна среща на поколения актьори, кинокритици, приятели на българската култура.

През 2016 г. Борис Луканов получи голямата наградата “Аскеер” за цялостен принос към театралното изкуство.

Всъщност “Монолози” е книга-съдба, в която отделните глави нахвърлят едри щрихи от живота на Борис Луканов – “Детство в златен град”, “До третата атака на ВИТИЗ”, “В леярната на Мелпомена”, “Варна – моя любовница”. Спомените неусетно го отвеждат към едно или друго представление, преплитат се с житейската му философия.

Роденият през 1936 г. в Ловеч актьор завършва ВИТИЗ в класа на проф. Стефан Сърчаджиев през 1959 г., след което работи като актьор по разпределение в Добричкия театър (1960-1961), Варненския театър (1961-1982) и Народния театър „Иван Вазов” от 1982 г.

Тригорин в “Чайка” от Чехов (с Йорданка Кузманова), реж. Цв. Цветков, ДТ Варна, 1977/1978 г.

Актьор на свободна практика от 2000 г. във Варненския театър и в София. Десетки са ролите му на сцената пред варненска публика – патриарх Евтимий в драмата на Камен Зидаров “Иван Шишман”. Андрей в “Боряна” на Йовков, Инсаров от “В навечерието” на Тургенев, преобразява се като Хорацио в Шекспировия “Хамлет” и мн. др.



Известният ни актьор се снима и в над 50 български игрални филма.

Д-р Александър Пеев в “Сами сред вълци” (с Невена Коканова), реж. Зако Хеския

Превъзходно играе ролите на видни и значими личности от различни исторически епохи: Йован Ристич („Легенда за Паисий”, 1963 г.), проф. Александър Цанков („По дирята на безследно изчезналите”, 1979 г.), д-р Александър Пеев („Сами сред вълци”, 1979 г.), генерал-лейтенант Иван Маринов („Ударът” , 1981 г.), Гьорче Петров („Мера според мера”, 1981 г.), д-р Кръстю Кръстев („Дело 205/1913”, 1984 г.), Кавхан Етх („Борис I”, 1985 г.), Стефан Стамболов („Мечтатели”, 1987 г.), бащата на Дали („Дали”, 1991 г.) и други. Участва във “Версенжеторикс” - испанска и френска продукция, в която партнира с Кристоф Ламбер, Майкъл Куин и Инес Састре.



Във “Вездесъщият” с Теодора Духовникова

“… Смисълът на нашата професия е в търсене на истината (...) Истината, която можем да произнесем от сцената. Има нещо парадоксално, нашата професия е …лъжа. Тя е толкова лъжлива, която официално се натрапва. Но лъжата, която ние излъчваме на сцената - пием уиски, пък то е чай, замъкът отзад е картонен, за тази лъжа хората си плащат, намирам я благодарна. Тази лъжа внушава добри неща. Всъщност изкуството започва от момента на измислицата. Затова има толкова Хамлети, толкова Жулиети, защото всеки по някакъв начин търси път към образа, себе си и времето.“

"Монолози" се издава от ИК “МС”.