Повечето хора, които са били убождани с игла, знаят процедурата: първо пробождането, а след това острата, пронизваща болка и желанието тя да се махне или поне да премине в изтръпване. Тъй като точната схема на тази почти универсална реакция не е напълно разбрана, учените може би току-що са намерили важно парче от пъзела: неизвестен досега сетивен орган вътре в кожата, пише Нешънал Джиографик.

Озаглавена ноцицептивен глионеврален комплекс, тази структура не е съвсем като типичната картина на сложен орган като сърцето или далака. Вместо това става дума за прост орган, съставен от мрежа от клетки, наречени глиални клетки, за които вече е известно, че обграждат и поддържат нервните клетки на тялото. В този случай глиалните клетки образуват мрежеста структура между външния и вътрешния слой на кожата с изпъкналости, подобни на нишки, които се простират във външния слой на кожата.

Както изследователският екип установява, този скромен орган изглежда играе ключова роля във възприемането на механичната болка - дискомфорт, причинен от натиск, убождане и други въздействия върху кожата. До този момент се смяташе, че отделните клетки, наречени ноцицептивни влакна, са основните изходни точки за този вид болка.

„Вероятно сто години вече мислим, че болката започва от нерви в кожата“, казва съавторът на изследването Патрик Ернфорс, молекулярен невробиолог от Каролинския институт в Швеция. "Но това, което показваме сега, е, че болката може да започва и в тези глиални клетки."

Екипът за първи път идентифицира този нов орган при мишки и тестват неговата функционалност, като измерват реакциите на гризачите на различни видове болка. Когато клетките в органа са били изключени чрез редактиране на гени, животните са имали нормална реакция на термична болка или дискомфорт, причинен от топлина или студ. Но всички мишки показват намален отговор на механичната болка, когато глиалният комплекс е деактивиран.

Откритията променят начина, по който учените мислят за това как започва и прогресира болката - поне при мишките. Учените все още не са проверили дали органът съществува при хората, но Ернфорс казва, че вероятността е голяма.

„Като се има предвид, че всички други известни досега сетивни органи при мишките съществуват и при хората, възможно е, ако не и вероятно, този сетивен орган да присъства в кожата ни“, казва той.

Ако е така, работата може да помогне за лечението на различни невропатични разстройства на болката, които засягат приблизително 10% от общото население в САЩ и между 7 и 10 % от населението в Европа, казва Ернфорс. Например, намирането на начини за промяна на тази клетъчна мрежа може да е от полза за хората, които страдат от алодиния, състояние, при което кожата става толкова чувствителна, че дори леко одраскване или ужулване може да бъде мъчително.

„Това е много привлекателно откритие“, казва Луана Колока, неврофизиолог и доцент в университета в Мериленд. „Вълнуващо е да знаем, че съществува система, която е много повече от ноцицептивните влакна, за които преподаваме на нашите ученици.“