Неравенствата са най-тежки в България и това се дължи на данъчната политика, която страната води през последните 10 години., заявиха от КНСБ по време на кръглата маса „Данъчната система в България: тенденции, предизвикателства, възможности“. Крайно време е дебатът да премине в решения, независимо от обявените за „свещени крави“ постулати, обяви президентът на КНСБ Пламен Димитров. На срещата присъстваха над 50 представители на работодателски организации, научните среди, политиката и медиите.

Той представи 9-те предложения на синдиката за промени в данъчната система:

1. Въвеждане на необлагаем минимум, който да съответства на установената минимална работна заплата за страната. Доходите, които превишават установената МРЗ, да бъдат облагани с досегашната ставка от 10% като данъчната основа се образува от разликата между получаваната работна заплата и установената минимална работна заплата. По този начин се формира двустепенна система на данъчно облагане (0% и 10%), което е добра основа за провеждането на социална и икономическа политика от страна на правителството през елементите на данъчния инструментариум.

Според КНСБ тази мярка ще остави по 732 лв. в ръцете на всеки работещ българин, който получава над МРЗ.

2. Поетапно увеличаване на максималния осигурителен доход до сума, равна на 10 пъти установената МРЗ за страната

3. Интегриране на елементи на семейно подоходно облагане като цялостен модел на прилагане в данъчната политика - необлагаем минимален първоначален доход от 24 000 лв. за млади семейства, данъчни кредити за семейства на млади работещи хора до определена възраст, безлихвени кредити за покупка или обзавеждане на жилище.

4. Въвеждане на данък „богатство“ с акцент върху спестяванията над 1 млн. лв.

5. Въвеждане на данък върху финансовите транзакции, който да бъде равен на 0,1% при обмяната на акции и облигации и 0,01% за договори на дериватни инструменти, ако една от финансовите институции е в страна-членка на ЕС.

6. Повишаване на данъка върху приходите от дивиденти от 5% на 10% с оглед следване на еднаква логика с тази на корпоративното облагане.

7. Въвеждане на принципи на данъчно облагане за цифрово присъствие или т.нар. „дигитален данък“ в размер на 3 на сто.

8. Положително становище на българското правителство във връзка с нарастващия дебат в ЕС за създаването на обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък на компаниите.

9. Въвеждането на допълнителни данъчни стимули, през елементите на прякото данъчно облагане, и за бизнеса и за гражданите, при направени вноски в секторни фондове за допълнителна квалификация.

Изчисленията на КНСБ показват, че тези мерки ще струват на бюджета около 1,5 млрд. лв., но приходите от тях ще надхвърлят 2 млрд. лв., т.е. хазната дори ще бъде на печалба при сериозно увеличение на доходите на работещите български граждани.

АИКБ са склонни да се съгласят с въвеждането на необлагаем минимум, ако се въведе механизъм за връщането му от бюджета в края на годината, заяви председателят на работодателската организация Васил Велев пред журналисти. По думите му едно от рационалните предложения трябва да бъде за семейното подоходно облагане, което трябва да помогне за решаването на демографската криза. "Ние като работодатели бием камбаната много отдавна затова, защото всяка година губим 45 000 души на пазара на труда", подчерта шефът на АИКБ.

Според Велев данъчните реформи трябва да се обсъдят за срок след 2 години. В рамките на настоящия управленски мандат е декларирано, че данъчни реформи няма да се правят, данъчната система ще бъде устойчива и бизнесът и инвестициите ще разчитат на данъчна стабилност, обяви председателят на АИКБ.

Адвокат Тодор Табаков от БТПП изрази подкрепата си за данъка върху дигиталните трансакции и посочи примери за облагане на нарастването на спестяванията над определена сума, като Люксембург.

Според проф. Гарабед Минасян в Европейския съюз постъпленията от преки данъци са сравними по обем с постъпленията от косвени данъци. „При нас постъпленията от косвени данъци превишават два и половина пъти постъпленията от преките данъци. А постъпленията от косвените данъци са регресивен данък. Те се плащат от преобладаващата част, преди всичко от хората в долната част на подоходната скала. Това, което КНСБ предлага, е някаква форма на въвеждане на отделни мерки, които облекчават това преразпределение на богатството“, допълни професорът.

Доц. Виктор Йоцов от УНСС заяви, че данъците в България не са пропорционални, а регресивни. Това означава, че тежестта пада повече върху по-бедните слоеве.

Ако сравняваме разполагаемия доход на лицата, ще видим, че при пропорционално облагане по-бедните ще разполагат с повече средства. Решението за това е необлагаем минимум, който да покрива социалните разходи, заяви доц. Йоцов.

Предложенията на КНСБ за данъчна реформа трябва да стартират дебат за цялостна промяна в данъчната система на страната, заяви Любомира Ганчева от АБВ.

Според нея един от елементите в нея е въвеждането на необлагаем минимум. Другите са намаляване на ДДС на стоките от първа необходимост и повишаване на максималния осигурителен доход. Като пряк резултат, всички тези мерки ще доведат до повече пари за всеки един българин, повишавайки качеството му на живот.