Година измина, откак 15-годишният баскетболист Денислав Русков загина в тежка катастрофа, причинена от пияния и неправоспособен Хюсеин Нихат от Добрич. На 21 март м.г. Дени бе прегазен от колелата на червен мерцедес, чакайки на автобусната спирка на бул. „Чаталджа“. В средата на лятото, няколко месеца след като кървавото произшествие съсипа живота на семейството на Дени, Варненският окръжен съд осъди на 8 г. лишаване от свобода убиеца. Въпреки че психиатрите тогава категорично излязоха със заключение, че Хюсеин е напълно вменяем, пред съда той отказа да говори. Така и не стана ясно какво го е накарало да се метне пиян зад волана и да предизвика фаталния инцидент. Преди началото на заседанието приятели на баскетболиста от Спортното училище организираха мирно бдение. Часове преди съдът да се произнесе, варненската общественост настоя за справедливо наказание. Дали обаче зад решетките Хюсеин е осъзнал какво е извършил, това никой не може да каже. Но ето че година по-късно бруталното убийство на 21-годишната Радостина отново събра младите хора на площада. Съсипани от мъка, те повече напомняха за възрастни хора, изгубили най-ценното – вярата си. Към шествието се присъединиха и близките на Светлан от Тръстиково, който пък бе заклан от 19-годишния Мартин.

Днес, когато се навършва година от смъртта на Дени, за чието семейство страдам и мисля почти ежедневно, ми се иска да споделя следното. Хората, които вече погребаха децата си, нямат какво повече да губят. Ние, щастливците, сме длъжни да помислим за ново възпитание. Да го предадем на нашите деца и да ги научим, че мисията ни на тази земя е пътят към съвършенството. А то се постига при една особена хармония, където общуването с тях от най-ранна възраст би ни спестило много разочарование и тъга. Сигурна съм, че ако близките на убийците бяха забелязали проблемите им навреме и не бяха укривали истината, днес Дени, Светлан и Радостина щяха да са сред нас. А сега, докато четяхте тези редове, техните семейства палиха свещичка на гробовете им.