Трикратният световен шампион на Формула 1 Ники Лауда почина на 70-годишна възраст. Преди 9 месеца той претърпя трансплантация на бял дроб.

Легендарният австрийски пилот спечели титлата за Ферари през 1975 г. и 1977 г. и за Макларън през 1984 г.

Ники почина в понеделник, съобщиха от неговото семейство, цитирано от Би Би Си.

След края на кариерата си като пилот във Формула 1, той става предприемач във въздушния транспорт, а през последните години беше и в ръководството на отбора на Мерцедес във Формула 1. Той игра важна роля в привличането на британския пилот Люис Хамилтън, който до сега е с 4 световни титли.

„Неговите неповторими постижения като спортист и предприемач са и ще останат незабравими. Неговата неуморима жажда за действия, неговата прямота и кураж остават като модел за подражание и белег за всички нас“, казва семейството му.

На 1 август 1976 г., една година след спечелването на своята първа титла, той получава трета степен изгаряния по главата и лицето и се нагълтва с токсичен дим, който уврежда дробовете му при катастрофа на писта "Нюрбургринг".

Лауда е отведен в болницата, където успява да се възстанови почти чудодейно и се завръща на пистата само 40 дни по-късно, все още с превръзките.

Ники Лауда и битките му със смъртта

"Да се предадеш, е нещо, което Лауда никога не прави", пише в автобиографията си един от най-известните състезатели във Формула 1. Животът му винаги е бил борба.

По време на почивка в Ибиса миналата година 69-годишният мъж хваща летен вирус. На пръв поглед нещо абсолютно безопасно, но не и когато дробовете ти някога са претърпели тежка операция, след като са били пълни със задушаващ дим. Докторите му дават седмица живот, но Валтер Клепетко - човек, спасил много животи, поема риска да извърши белодробна трансплантация на легендата. След 7 часа в операционната Ники Лауда е спасен и се възстановява изключително бързо.

Естествено, този неприятен развой на събитията никога нямаше да се случи, ако Лауда не бе катастрофирал през 1976 г., колата му не се беше запалила и той не бе стоял 55 секунди изложен на 800 градуса, преди някой да го извади. Тогава състезателят почти умира, но съдбата е на негова страна - шест седмици по-късно отново е в болида си. А състоянието му било наистина тежко - всеки ден свещеник стоял на ръба на леглото му, и се молил за душата му в случай че умре. Лауда обаче го чувал и му бил толкова ядосан, че напук на него оцелял.

Андреас Николас Лауда е роден през 1949 година в богато венецианско семейство, което има свой собствен бизнес. От него се очаква да го поеме, но още от съвсем ранна възраст интересът на Ники е другаде - под капака на колите. Той не боготвори състезателите, а автомобилите. Иска да се състезава с тях, да разбере как мощното им метално сърце изпомпва бензина, мечтае да усети какво е да летиш с тях. Като тийнейджър той държи да паркира в двора колите на гостите, дошли за партитата на родителите му. Докато не получава "Фолксваген Бийтъл", с който може да си “играе”.

На 19 г. участва в първото си състезание и завършва втори. Това толкова го ядосва, че той става още по-устремен към върха и напълно изоставя бизнеса на баща си, който от своя страна го изхвърля на улицата и се отрича от него.

Лауда започва своя път във Формула 1 като всеки друг състезател - първо във Формула 3, а след това във Формула 2. Мястото си там купува със заем от 30 хил. лири и застраховка “Живот”. Ники е толкова добър зад волана, че само за няколко години е на старта на Формула 1.

Но първите му състезания там са тежки. Той затъва в още заеми, а разочарованието е голямо. Ала никога не се отказва и е напълно уверен в своите умения зад волана. През 1974 г. печели първата си победа за "Ферари", година по-късно е световен шампион. Този успех се повтаря през 1977 и 1984 г.

Ники Лауда е интроверт. Фанатично организиран човек, който след всяко състезание прави точен и стегнат анализ. Неговият най-голям съперник Джеймс Хънт е пълната му противоположност. Той е звезда. Шумен и ексцентричен е, а зад волана е непредсказуем. Двамата остават в историята на Формула 1 с победите си, но и с онова злочесто състезание за Гранд при в Германия.

Пистата е "Нюрбургринг". След като Лауда много е карал по нея, той се притеснява за сигурността на пътя, сякаш нещо му подсказва, че нещата ще се объркат. Легендата моли всички състезатели да не отиват на старта и да бойкотират състезанието, но това означава че, включително и Хънт, да бъдат лишени от важни точки, които да им помогнат по пътя към победата. Точно заради това не застават на страната на Лауда.

Денят е първи август. Започва да вали. Във втората обиколка Лауда губи контрол над колата заради хлъзгавия асфалт. Блъска се в огражденията, а след това върху него връхлита болидът на Брет Лънгър. На тази част от пистата няма екипи, които да се притекат на помощ, докато Ники гори в своето Ферари. На помощ му се притичват колегите му и го изваждат горящ. Каската отдавна не е на главата му и лицето му е изложено на пламъците.

В първите минути той стои на краката си, но е прекарал толкова време в огъня, че дробовете и кръвта му са пълни с отровен дим. След това колабира и изпада в кома. Още десет секунди в ада и щял да е мъртъв.

В болницата докторите се борят с всички сили за живота му, но губят надежда и се предават. Тогава този толкова дразнещ свещеник сяда на ръба на леглото му и всъщност вади Лауда от комата.

"Когато ме закараха в болницата, бях толкова уморен, че просто исках да заспя. Но знаех, че това няма да е просто сън. Ще е нещо друго. Трябваше да се боря със съзнанието си. Слушах гласове и шумове, опитвах се да се фокусирам върху тях, да разбера какво казват, за да накарам тялото си да се бори с болестта. Така оцелях", разказва Лауда в едно свое интервю за дните след катастрофата.

Едното му ухо е напълно изгоряло, белезите по лицето и скалпа му са ужасяващи. Но той решава да си направи пластична операция само на клепачите и повече не поправя стореното от огъня.

До края на сезона във Формула 1 остават още няколко състезания, а Хънт вече е събрал достатъчно точки, за да спечели, но

Лауда все още заема водещата позиция. Затова решава, че няма да се предаде. Шест седмици след като едва не умира, Ники се връща на пистата и се състезава за мястото си на подиума. Той все още маха кървавите превръзки от лицето, за да ги замени с нови, преди да си сложи каската.

Но на пистата в Япония, последното състезание преди края, отново се изсипва дъжд. Дълго време Лауда се колебае дали да не се качи зад волана, ала се отказва, защото не иска да претърпи още 1 катастрофа.

Хънт печели само с една точка преднина, а Ники триумфира на първото място следващата година.

Нито за секунда след ужасяващата катастрофа Лауда не помисля да се отказва от състезанието. "Знаех какви са рисковете", казва той, защото през всички тези години той все пак успява да се отърве от смъртта, докато десетки умират пред очите му.