Ремонтът на ул. „Цар Симеон I” стартира в края на януари. Месец по-късно при изкопните работи се появиха и първите археологически находки. Какво точно е открито до момента и на какво последно се натъкнаха експертите от Регионалния исторически музей разказа за Moreto.net ръководителят на разкопките доц. Валери Йотов.

Първата находка на археолозите касае структури в градинката под ДЗИ. Открит е каменен градеж от масивни камъни, както и такива със среден размер, с добре оформени лица. Установен е и тухлен градеж. В по-голяма дълбочина са намерени квадри с жлебове върху тях.

„Находките ни дават основание, въз основа и на стари проучвания от 1982 година, да направим заключение засега, че имаме един от югозападните сектори или ъгли на една елинистическа крепостна стена, която най-вероятно е била с два етапа. Този е вторият етап. Предполагаме, че е в I в.пр. Хр. и I в. след Хр.“, разказа археологът. Допълни, че има сведения, че през римския период стената е била преустроена с друг градеж, но засега не се е показала ясно като такава структура.

Археолозите са се натъкнали още на сектор от визайнтийска крепостна стена, която е изградена от масивни каменни квадри, оформени с по-груби лица. Върху тях има градеж от средни по големина камъни, а най-отгоре завършва с 4 реда тухлен градеж.

„За тази част изказахме предположението, че може би е една от южните порти на Одесос във византийския период.“, посочи специалистът.

Последната находка на археолозите са 7-8 пилона пред входа на Научно-техническия съюз. Представляват големи кубове, изградени от добре обработени камъни. Те стъпват върху каменна стена. Още при разкриването на находката се изказва хипотезата, че най-вероятно е от Османския период.

Благодарение на планове на Варна от периода на 19 век, предоставени на доц. Йотов от Борислав Петров от варненската обсерватория, е разкрито предназначението на сградата, в която са участвали въпросните пилони. На мястото е имало склад. Става дума за „Беглик хамбар“. В него е събиран натуралният данък от населението. Тогава облагаемият човек е можел да плати данъка си в парично изражение, но и в натура със стока. Цялото количество след това най-често е изнасяно за столицата. Преди да придобие предназначение за съхранение на стопански стоки зданието е служело основно за съхраняване на оръжия и боеприпаси. Построено е именно като военен склад през 30-те години на 19-ти век. Издигнат е по времето на султан Махмуд II, с чието съдействие градът се възстановява и изгражда наново след разрушенията при предшестваща война.

„Това е доста важна информация за историята на Варна. Несъмнено тази находка ни дава възможност да възстановим една важна архитектурна среда и голям склад, който е имал държавно предназначение и след Освобождението.“, разказа още ръководителят на разкопките.