Когато през 1864 г. геологът Уилям Кинг представя пред европейското научно общество един нов вид изчезнал човек - неандерталеца (Homo neanderthalensis), той няма високо мнение него, пише Vesti.

„Чувствам се принуден да вярвам, че мислите и желанията, които някога са се въртели вътре, никога не са надминавали тези на едно животно“, споделя Кинг, след като изследва открития десетилетие по-рано череп в долината Неандертал в Германия.

Така неандерталецът се запознава със съвременния човек и оставя у него едно дълготрайно негативно впечатление. От първата среща до днес обаче са проведени много проучвания по темата.

Ранните разбирания на антропологията са расистични

Да се съди за интелигентността на неандерталците по формата на техния череп е донякъде расистична идеология, смята Хоао Зилхао, професор от Института по задълбочени изследвания към Университета в Барселона. Много от тези антрополози споделят и гледната точка, че еволюцията е еквивалент на прогреса и всички предци на съвременния човек са по-примитивни от нас. Тези твърдения обаче вече са отхвърлени от науката.

Нови открития изчистват репутацията на неандерталците

Оказва се, че те са били хора, които доста са приличали на нас. „Единственият начин да се оцени интелигентността им – каквото и да се има предвид под интелигентност, е да се разгледа какво са постигнали“, казва Зилхао пред “Лайв Сайънс”.

И както едва ли предполагате, неандерталците въвеждат много модерни и ексклузивни за времето си неща в човешката култура. Те обработват камък и кост, превръщайки ги в оръдия на труда, инструменти и орнаменти, подобни на изработваните от Homo sapiens. Неандерталците откриват лепилото, залепвайки дървени дръжки към камък с дървесна смола, правят огърлици от орлови нокти, използват огъня, за да готвят и, според ново проучване, дори са имали своя собствена технология за разпалване на огън, а не са чакали светкавиците да свършат тази работа.

Исторически находки предполагат още, че неандерталците са имали свои спиритуални и ритуални практики. Древни гробници пазят доказателства, че са погребвали мъртвите. Такива доказателства са открити в La Chapelle-aux-Saints във Франция. На друг археологически обект в страната учените се убеждават, че преди около 176 хил. години неандерталците са създали мистериозни каменни кръгове от сталагмит. Предназначението им все още не е ясно.

И въпреки че много заслуги и пещерни „произведения на изкуството“ са приписани първоначално на Homo sapiens поради факта, че двата вида са населявали Земята по едно и също време, за някои се оказва, че са дело на неандерталците. Такъв е случаят с откритото абстрактно изображение на 65 хил. год. в испанска пещера. През 2018 г. учени се съгласяват, че е по-вероятно то да е дело на неандерталците, защото се смята, че съвременният човек достига до Западна Европа едва преди около 42 хил. години.

Съдейки по костната им система, неандерталците са били способни да издават комплексни звуци. Няма доказателства, че са имали език, защото не са оставили след себе си никаква писменост, но учените смятат, че са имали задоволителни методи за комуникация.

До неотдавна повечето палеоантрополози разглеждат неандерталците като подвид Homo sapiens и ги класифицират под името Homo sapiens neanderthalensis. Днес обаче учените са единодушни - неандерталецът се различава съществено от съвременния човек, с когото се е развивал успоредно като отделен вид. Двата вида хора вероятно споделят общ предшественик, но неандерталецът не се вписва в еволюционната теория като пряк предшественик на съвременния човек.

"Черешката на тортата" в историята на тези “примитивни“ хора преди да изчезнат, е, че те са се сношавали с модерния човек. Много от хората по света днес имат от 1 до 2 процента неандерталска ДНК. Това предполага, че не са били много по-различни от нас, щом нашите преки предци са ги виждали като хора.