Алеята на Възраждането е знаково място в Морската градина във Варна. Тя се разпростира от Пантеона до моста над канала до Раковината, а от двете й страни са разположени монументи на известни български личности - поети, духовници и революционери, съхранили българския дух в годините преди Освобождението. Идеята за създаването й възниква спонтанно на 24 май 1907 г. от група бивши съученици от варненската Мъжка гимназия, които година по-късно учредяват комитет "Българско Възраждане", научи Moreto.net.

В приетия устав е посочено, че "целта на комитета е да въздигне във Варненската морска градина 22 паметници, от които 20 на български деятели от възраждането насам до освобождението, един паметник на Науката или Възраждането и един на Свободата".

Така на 27 юли 1911 г. е открит първият паметник в Алеята на Възраждането, а именно този на Христо Ботев, дело на скулптура Жеко Спиридонов. Изборът на датата не е случайна и е в чест на Деня на освобождението на Варна. Първоначалната идея е, на всяка година след първия паметник, на датата 27 юли да се открива по един нов. Това било спазено до следващата година, когато е открит паметникът на Васил Левски, изработен отново от Спиридонов. През 1912 година година обаче започва Балканската война, а след нея Междусъюзническата и Първата световна, което преустановило първоначалната идея.

Първият паметник, открит след войните, е този на Отец Паисий. Това става на 24 май 1927 г. от варненския скулптор Кирил Шиваров. Три години по-късно е открит този на митрополит Симеон, но не на сегашното му място. Някога паметникът е стоял в тревната площ, в началото на ул. "Княз Александър Батенберг", близо до Аквариума. Днес той е разположен в Алеята на Възраждането, но само постамента му е част от оригиналния паметник.

На 7 октомври 1936 г. е открит паметникът на Васил Априлов, а на 2 август 1939 г. този на Хаджи Димитър, който всъщност бил последният в Алеята на Възраждането преди началото на Втората световна война.

От първоначалната идея на комитета "Българско възраждане" за построяването на 22 паметника в памет на българските революционери и просветители минали години. Идеята на комитета била възобновена от ОНС - Варна. На 16 август 1972 г. било обсъдено допълването на бюстовете в Морската градина с тези на Георги Бенковски, д-р Петър Берон, Георги Раковски, Петко Славейков и Любен Каравелов. Всичките те били изработени от различни скулптори и открити с малко тържество на 2 юни 1973 г.

Едва през 1996 г. Алеята на Възраждането се сдобива с нов паметник, този на Гоце Делчев. Предложението за неговото изграждане идва от председател на ВМРО-Варна. Със средства изцяло на организаторите създаването на бюста било възложено на скулптора Павел Джеферов, създал също и паметника на Г. С. Раковски. Година по-късно е открит паметник на Захари Стоянов, а по идея на арменската общност се създава паметник и на Пейо Яворов. С тържество той е открит в Деня на народните будители 1 ноември 2001 г.