В последните години Чернобил се превръща във все по-голяма притегателна за туристи. Освен с последствията от бедствието през 1986 година районът буди интерес и с една гигантска структура, скрита в горите. Става дума за огромния радар „Дъга“, изникнал на мястото по време на Студената война. Мащабната конструкция се извисява на височина 150 метра и се простира на около 700 метра дължина, пише CNN.

Дълго време радарът е бил строго пазен тайна. Огромната структура може да бъде видяна от километри. Гледката е сюрреалистична. От далече изглежда, че е гигантска стена. При по-внимателно вглеждане става ясно, че разрушената структура е съставена от стотици огромни антени и турбини.

Някога „Дъга“ е бил едно от най-мощните военни съоръжения в комунистическата империя на Съветския съюз. След аварията в атомната централа през 1986 година радарът е оставен да изгние в радиоактивните ветрове на Чернобил. Сега се намира в упадъчно състояние.

В продължение на десетилетия „Дъга“ стои в средата на нищото и никой не може да наблюдава бавната му смърт. От 2013 година на посетителите, които изследват Чернобилската зона, е позволен достъп до радарната инсталация като част от ръководена група. Дори тези, които са наясно със съществуването му остават поразени от мащаба му на място.

Десетилетия след Студената война историята на „Дъга“ поставя повече въпроси отколкото отговори. Истинската му цел не е напълно изяснена.

Изграждането на радара започва през 1972 година. Той е част от противоракетната отбрана на СССР със задача да засича изстрелване на вражески балистични ракети в първите 2-3 минути след пускането им. Заради характерния звук, който излъчва в ефир при работа, радарът получава прозвището си Руски кълвач.

Идеята е била засичането на заплахата да става чрез установяване на промени в йоносферата, причинени от ракетни двигатели. Местоположението не е случайно. Поради голямата консумация на електричество е избрано в близост до АЕЦ Чернобил, отстояща на по-малко от 10 км.

За заблуда на врага на всички карти мястото е обозначено като детски лагер. Строителните дейности по целия обект привършват през 1975 година. В миналото мястото е строго секретно и силно охранявано. На 4 юли 1976 г. е извършена първата серия от електромагнитни транслации с импулси, които нарушават радиосвръзките на цялата планета. В процеса на експериментите е открит значителен недостатък. Засечени са 44 сигнала като при изстрелване на балестични ракети, които се оказват смущения от случайно изпуснати сигнали. Става ясно, че радарът може да засича само мащабни стартове на ракети.

САЩ, Канада и Великобритания скачат срещу нарушаването на международна спогодба за ненарушаване на честоти за гражданско ползване. СССР обаче отрича дори съществуването на радиолокатора.

След модернизация проблемът с използваните работни честоти е решен. През 1985-та „Дъга“ е приведена в експлоатация на пълно бойно дежурство в системата на противовъздушната отбрана на Съветския съюз.

Сред нарастващите страхове от ядрена война някои твърдят, че нискочестотният руски сигнал може да промени човешкото поведение и да унищожи мозъчните клетки. Тези спекулации са допълнително подхранвани от отричането на СССР на самото съществуване на радара. Истинската цел на „Дъга“ и важните подробности за функционирането му остават мистерия. Някои твърдят, че радарът е струвал на съветската държава два пъти повече от атомната електроцентрала в близост.

В миналото се появяват слухове за това, че радарът е предназначен за използване като психотропно оръжие, като тази теория битува и на високо равнище. Консултант в Министерството на отбраната на САЩ твърди, че това е най-мощният източник на електромагнитна радиация и със своята мощност е психоактивен. Изникват съмнения, че това може да е средство за влияние върху климатичните условия, съзнанието на хората или експериментално оръжие на СССР.