Депутатите от Комисията по правни въпроси отхвърлиха ветото на президента Румен Радев върху текстовете в законопроекта за изменение и допълнение на Изборния кодекс.

Народните представители гласуваха с 14 гласа "за", 0 "против" и 0 "въздържали".

Припомняме, Законопроектът за изменение и допълнение на Изборния кодекс беше приет от Народното събрание на 14 февруари 2019 г.

В аргументите си председателят на ресорната парламентарна комисия Данаил Кирилов заяви, че в последните две седмици се получило пренасищане в общественото пространство с едни или други аргументи по темата за Изборния кодекс.

Действително в тази материя са важни детайлите и добросъвестното отношение към тях, защото политическият дебат и политизирането на факти и обстоятелства, може да доведе до изкривяване на обществените възприятия, предупреди Кирилов.

Той призовава да се четат публичните документи, които са достатъчно подробни.

Въпреки, че нямаше представители на ЦИК в правна комисия, според Кирилов те са ревниви и в случаите, когато са идвали, са го правили, защото са имали консенсус и по-широка подкрепа за едно или друго решение.

Кирилов би приел ветото на президента, ако се коментираха облекченията за самостоятелно явяване на евроизборите. От ГЕРБ не подкрепят в цялост ветото на държавния глава.

"Исканията на ЦИК са налице", увери шефът на ресорната комисия, който коментира машинното гласуване. Според Кирилов не машините и хартиите ще решат политическите проблеми и проблемите с доверието. Проблемите с доверието си го правим ние, но добросъвестно трябва да следваме истината в дебата.

По думите му няма нищо противоконституционно в преференциите. Реално той призова Мая Манолова да даде за преценка текстовете на Конституционния съд, както се заканва.

В мотивите си проф. Емилия Друмева, от екипа на държавния глава посочи, че президентът Румен Радев е наложил вето върху текстовете в Изборния кодекс, като е изразил несъгласието си с отделните разпоредби на закона.

Тя настоя колкото и да се е изговорило по темата за преференциите, да се отчете полезният ефект, който се проявява в личностния избор на избирателя да повлияе върху подреждането на кандидатите в листата.

Според проф. Друмева на ЦИК се вменяват огромни по тежест и обем задачи, но това е до голяма степен бланкетно. Тя защити мотивите за налагане на вето, които отбелязват, че липсват критерии.

Проф. Друмева завърши с това, че съдебната и правосъдната система имат потенциал да наложат и да направят своите задължителни указания да се спазват, а не да се отстъпва прагматично "само и само да има лесно и постижимо решение".

Георги Чолаков от Върховния административен съд (ВАС) се противопостави на мотивите на проф. Друмева и заяви, че не подкрепя ветото на държавния глава.

От своя страна проф. Михаил Константинов, който е и бивш зам.-председател на ЦИК, коментира, че трябва да се промени законопроектът за изменение и допълнение на Изборния кодекс. По думите му е безумно цяла Европа да се отказва от машинното гласуване, а ние да се хвърляме с главата надолу.

"Ще има сериозни проблеми и само с 3 000 машини", предупреди проф. Константинов, допълвайки, че другият проблем е в доверието на хората. Той е сигурен, че в някои секции може да се провали гласуването.

Данаил Кирилов също заяви, че широкото прилагане на машинното гласуване ще доведе до технически проблеми в изборния процес.