С оглед на това, че драматичния край на човечеството се спряга като възможен, фокусирането върху такива сценарии може да означава игнориране на най-сериозните заплахи, пред които сме изправени в днешния свят.
Но може и да значи, че ние можем да направим нещо по въпроса.
Вулканични заплахи
През 1815 г. изригването на вулкана Тамбора в Индонезия уби повече от 70 000 души, като изхвърли вулканична пепел в горната част на атмосферата.
Тя намали количеството слънчева светлина, стигащо до повърхността на Земята, задействайки това, което стана известно като “година без лято”.
Езерото Тоба, на другия край на Суматра, разказва още по-зловеща история. Тя е на базата на едно наистина масивно свръхвулканично изригване преди 75 000 години, въздействието от което е почувствано по целия свят.
Предполага се, че събитието е довело до драматично намаляване на ранното население, въпреки че това е поставено под въпрос в последно време.
Но въпреки, че перспективата за свръхвулканично изригване е ужасяваща, не трябва да се тревожим твърде много. Супервулканите и други природни бедствия, като астероид, удрящ Земята или звезда, експлодираща в нашето космическо пространство, не са по-вероятни през 2019 г., отколкото през всяка друга година. Още повече, че като цяло това не е много вероятно.
Нарастващи заплахи
Същото не може да се каже за множество глобални заплахи, предизвикани от хората.
Така например Световната здравна организация и Световният икономически форум посочват изменението на климата и последиците от него като един от най-големите рискове за 2019 година.
В последните преговори на ООН бе констатирано, че изменението на климата вече е “въпрос на живот и смърт” за много региони. Мнозина, включително сър Дейвид Атънбъроу, вярват, че това може да доведе до разпадането на цивилизациите и изчезването на “голяма част от естествения свят”.
Заплахите са комплексни и разнообразни – от убийствени топлинни вълни и покачване на морското равнище до широко обсъжданите глад и миграция в един наистина огромен мащаб.
Повишават се и потенциалните рискове от нови технологии като изкуствен интелект (ИИ).
Сценариите варират от все по-усъвършенствани кибероръжия, с помощта на които данните на цялата нация могат да се използват за откуп, до автономни алгоритми, които несъзнателно могат да предизвикат срив на борсата.
Друга заплаха е възможността от ядрена война. Докато мнозина се фокусират върху нарастващото напрежение между глобалните сили, новите технологии също могат да ни правят по-малко сигурни. Това се дължи както на “заплетените ситуации” с ядрените и конвенционалните оръжия, така и на риска ИИ да помогне за разгръщане на ядрена война.
Друг застрашаващ риск, е този от глобалните пандемии. Смята се например, че грипът убива средно 700 000 души и струва на световната икономика 500 млрд. долара годишно.
Все по-сгъстените и мобилни човешки популации създават потенциал за разпространение на нови щамове грип, чието разрастване става все по-лесно. Това поражда загриженост за бъдеща епидемия, като например Испанския грип от 1918 г., при който са загинали до 50 милиона души.
Но от друга страна, широко разпространените програми за ваксинация и други мерки за превенция срещу болестите спомагат за намаляване на този риск.
Разрушително бъдеще
Макар че тези заплахи са реални, най-голямата опасност, пред която сме изправени през 2019 г., от глобална гледна точка, изглежда е другаде.
С почти 8 милиарда души, живеещи на Земята, ние все повече разчитаме на поддръжката на глобални системи. Те варират от среда, осигуряваща ни храна, вода, чист въздух и енергия, до световната икономика, която ги превръща в стоки и услуги.
И все пак, от намаляването на биоразнообразието до свръхразширената инфраструктура и вериги за доставки, много от тези системи вече са застрашени от разрив. И бързата промяна на климата само влошава нещата.
Като се има предвид това, може да се окаже, че глобалните рискове не трябва да се дефинират според размера на бедствието, което ги е причинило, а според техния потенциал да нарушат тези жизненоважни системи. Именно потенциалът е основното в последните примери за каскадни ефекти.
Изригването на исландския вулкан Eyjafjallajökull през 2010 г. не уби никого, но затвори въздушния трафик над Европа за шест дни. През 2017 г. злонамерена атака на сравнително необиграния WannaCry изключи части от NHS и други организации по целия свят.





Коментари














Жълт код във Варна: Институциите призовават за повишено внимание
Евро срещу търпение: Опашки пред клона на БНБ във Варна
Смарид, морска хиена и ивичеста каракуда навлизат в Черно море
САЩ се изтеглят от 66 международни организации по нареждане на Тръмп
Ще обработват основните улици и булеварди във Варна срещу заледяване
Ще има ли Варна нова билетна система за градския транспорт?
Съдът спря задачите по природни науки в интегралния изпит по математика в 7. клас
Слънцето се завръща утре по Черноморието
Над 40 000 младежи ще пътуват безплатно в Европа за 40-ата годишнина на Шенген
Без вода днес във Варна
МФ: Двойното обращение на лев и евро приключва на 31 януари и няма да се удължава
Националното външно оценяване след 7. клас - без задачи с елементи от природните науки
„Екранна не/зависимост“ – филм предупреждава за опасностите от прекомерна употреба на устройства (видео)
Двама души получиха шанс за нов живот след донорство на органи
Собственикът на „Кайрос“ възстанови всички разходи по изтеглянето на кораба
АПИ с предупреждение към шофьорите заради очакваното влошаване на времето
Пекин поиска от китайски технологични компании да спрат поръчките на AI чипове на Nvidia
Прогноза за времето - 8 януари
Проверки на лифтове, асансьори и басейни във Варна и цялата страна
Фериботът в Белослав с разреден график днес заради силния вятър
Двама работници на багер бяха спасени от придошлата река Арда





RSS Новини