Само 20% от българите, страдащи от депресия, тревожност и психични разстройства, са получили адекватна помощ.

14.5% от населението в България страда точно от тези най-чести психични разстройства - тревожност, депресия, състоянията, предизвикани от употребата на алкохол и наркотици.

Данните бяха представени от от д-р Захари Зарков, началник на отдел "Психично здраве", на семинар посветен на изворите и измеренията на психиатричната стигма, организиран от Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА).

Най-често помощта е търсена от общопрактикуващите лекари, десет пъти по-малко са потърсилите психиатрите за помощ.

Като причини за честите психични разстройва д-р Зарков посочи генетични фактори и телесно заболяване, като допълни, че никога факторът не е само един.

Да се сведе до минимум информацията за самоубийствата, посъветва от своя страна д-р Владимир Наков от отдел "Психично здраве" към НЦОЗА. По думите му медиите трябва да бъдат много внимателни при отразяването на самоубийствата, тъй като определено съдържание на текст, може да увеличи риска от посягане на собствения живот.

Според Наков медиите трябва информират за самоубийствата без сензация, да минимизират известността и да се избягва описването им като епидемия. Специалистът препоръчва още да се ограничават фактите до тези, които аудиторията трябва да знае.

При жените се наблюдават най-високите нива на повлияване и опити за самоубийство след медийно отразяване, но най-раними и изложени на риск са юношите. Според специалиста сериозно влияние върху другите оказва и самоубийството на известна личност.

Наков посочи, че в сравнение с предишни години самоубийствата в световен мащаб значително намаляват - с поне 200 000 души.

Общият брой на регистрираните самоубийствени действия в България е около 3000 годишно, а около 600 умират от самоубийства всяка година.

Той обясни, че психичните разстройства, особено депресиите и злоупотребата с алкохол и наркотици, както и болестта шизофрения, са основният рисков фактор за самоубийството в Европа и България.

Д-р Наков отбеляза принципите за превенция от самоубийства, в които се включват ранното откриване на депресията и лечение, проследяване и подкрепа, намаления достъп до възможности за извършване на акта, медийното отразяване и др.

По думите му има някои основни правила, които не бива да се пропускат при отразяване на самоубийство. Сред тях са използването на думата "успешно" за самоубийство, която трябва бъде заменена с "завършено" самоубийство или "умрял от самоубийство.

Доц. Христо Хинков, директор на НЦОЗА, пък открехна вратата на историята на психиатричната стигма. Той подчерта, че тя представлява защитна реакция заради страха от непознатото.

През Ренесанса се смятало, че щом лудият тежи на обществото, той трябва бъде наказван с труд. През модерната епоха лудият вече се е превърнал в болен, а след това се превръща в клиент.

Според Хинков пациентът трябвало да бъде търпелив по презумпция. Той обясни, че в психиатричните болници през модерната епоха има строга йерархия, според която има сериозна разлика между доктор и болен.