Изискванията на международните и европейски стандарти за качество на атмосферния въздух не успяват да постигнат 14 от проверени 15 държави. Нещо повече, много правителства не са предприели ефективни мерки за подобряване на качеството на въздуха и опазването на здравето на населението. Това са изводите от осъществения съвместен одит на 15 Върховни одитни институции, включително българската Сметна палата, и Европейската сметна палата. Качеството на атмосферния въздух е в съответствие с всички изисквания на европейските стандарти единствено в Естония. Основната цел на извършения съвместен одит от върховните одитни институции от 14 европейски държави, одитната институция на Израел и Европейската сметна палата е да се установи дали правителствата на държавите, включени в одита, са предприели мерки за подобряване качеството на атмосферния въздух. Съвместният одит разкри големи несъответствия между събраните данни от 15 страни, включени в обхвата на одита. В едната крайност е Естония, която е изпълнила всички изисквания на съответните стандарти. В другата крайност са страните, срещу които Европейската комисия неотдавна е завела дела в Европейския съд заради продължителното надвишаване на допустимите прагове на замърсяване.

Докладът от съвместния одит е съставен въз основа на резултатите от извършените национални одити на страните-участнички и разширен с одит, който обхваща целия ЕС. Основният извод от доклада на българската Сметна палата е, че държавната политика за опазване на качеството на атмосферния въздух е в съответствие с изискванията на законодателството и в изпълнение на изискванията към Република България, поставени с европейските директиви и международни споразумения. За периода 2009-2017 година в България няма приета национална стратегия за опазване на околната среда, която да включва основните цели и принципи от Закона за опазване на околната среда. Причините за влошеното качество на въздуха в България имат социално-икономически характер и са вследствие на енергийната бедност на населението, тъй като основен източник на замърсяването е битовото отопление през зимния сезон. Предвидени са социални мерки като помощи за отопление на хора с ниски доходи, но не се предвижда осигуряването на екологични горива и подобряване на качеството на атмосферния въздух в големите градове. Мерките на национално и местно ниво не са насочени към основния източник на замърсяване – битовото отопление с твърдо гориво, остарелия автомобилен парк и инфраструктурата, което представлява предизвикателство за ефективността и ефикасността на предприетите мерки за борба със замърсяването на въздуха. В доклада от съвместния одит са посочени и най-добрите практики за подобряване на качеството на въздуха за всяка от страните.

За България част от тях са: Модернизиране на обществения транспорт. Обновява се автопарка на градския транспорт чрез заменяне с нов (със сертификат ЕВРО5 и ЕВРО6) и разширяване мрежата на метрото (за гр. София). Реновирани са 496 автобуса в София и Пловдив, закупени са 10 метровлака и 20 трамвая, 126 автобуса и 100 тролейбуса за София, Бургас, Варна, Стара Загора и Плевен. Преминаване на потребление на природен газ за обществени сгради и домакинства – 225 сгради са свързани към централната отоплителна мрежа в София и 102 сгради са свързани към газовата мрежа в Стара Загора. Монтиране на устройства на комините за филтриране на въздуха (в София, Пловдив, Стара Загора, Благоевград и Велико Търново). Изграждане на велоалеи – 49,51 км в София, 48 км в Пловдив и 7,8 км в Стара Загора. Увеличаване на зелените площи, като и поддържане и облагородяване на уличното озеленяване.