Делът на българите с висше образование между 30 и 34 г. е по-нисък от средният за Европейският съюз, където той е 39.9%. В България е 32.8%, показват данни на Евростат за 2017 г., публикувани на Европейския ден на образованието - 24 януари.

В пет страни членки най-малко половината население в същата възрастова група има висше образование, а след първата - Литва (58%), са Кипър (56%) и Ирландия (55%). На противоположния край са Румъния (26%), Италия (27%) и Хърватия (29%). България е пета отзад напред.

Най-големият дял на висшисти у нас е във възрастовата група 25-24 г. (през 2017 г.) - 33.4%.

Като цяло в ЕС преобладават жените висшистки. 45% от представителките на 30- до 34-годишните с висше образование, докато при мъжете процентът е 35%. Той се е увеличил през последните 10 г., но с по-бавни темпове, отколкото при жените, в резултат на което пропастта между половете се е увеличила.

Образователните модели са се променили значително - младите хора достигат по-високи нива на образование от по-възрастните. Например при 55- до 74-годишните висшистите в ЕС са средно 21%.

Какво учат студентите в ЕС?

Последните данни по този въпрос са от 2016 г. и показват, че приблизително 4.7 милиона студенти са се дипломирали същата година. Повече от 1/3 от тях (34%) са учили социални науки, журналистика, икономика, администрация и управление или право.

Втората по големина група е тази на инженерите, строителите и специалистите в областта на производството - 15%.

Медицина и науки, свързани със здравето са изучавали други 14 на сто, а изкуства - 11%.

Природни науки, статистика и информатика и комуникационни технологии също заемат 11%.

Педагогика са следвали 9%.

Какво следват българите?

Близо половината (49%) от завършилите висше училище или университет у нас през 2016 г. (60 383 души) са се дипломирали в областта на социалните науки, журналистиката, информатиката, икономиката, администрацията и управлението или правото, показват данните на Евростат. Те са общо 29 587. От тях бизнес администрация и право са завършили над 20 хил. души.

Над 8 хил. са учили инженерни науки, строителство и специалности, свързани с производството.

5 331 са се дипломирали в педагогическа специалност, 4 396 - в медицинска. 2 076 - в специалност от природните науки, математика или статистика, 1 733 - в информатика и комуникационни технологии.

На фона на останалите в ЕС у нас делът на завършилите медицинска специалност е нисък. Попадаме в групата на държавите, където той е под 8%. Там са още Люксембург, Германия, Австрия и Кипър. Първенците тук са Белгия (27%), Швеция (22%) и Финландия и Дания (по 20%)

В същата група - на държавите с дял под 8% - сме и по отношение на специалностите по изкуства и науки за човека, заедно с Латвия, Словакия, Австрия, Полша и Швеция. Тук №1 е Италия с 16%.