Еврото става на 20 години. Единната европейска валута започва да замества европейската валутна единица екю точно преди две десетилетия, но влиза в обращение през 2002 г.

Подготовката на монетите и банкнотите започва много по-рано, а основите на общата европейска валута са поставени още с Римския договор.

По-късно в договора от Маастрихт се разписват изискванията за валутния съюз, а през 1999 г. еврото заменя екюто - валутната единица, към която дотогава са приравнявани националните валути, за да се одобри общият европейски бюджет.

„Ние искахме Обединена Германия да бъде част от една по-обединена Европа. Създаването на обща валута беше риск, който поехме, аз обаче нито за миг не се усъмних във важността на това историческо решение", спомня си бившият председател на Европейския съвет Херман ван Ромпой.

Еврото става официална парична единица първо на 11 държави, впоследствие към еврозоната се присъединяват още осем. Това е задължение на всички страни-членки от ЕС с изключение на Великобритания и Дания. Скандинавската държава е член на механизма, предхождащ присъединяването към еврозоната -ERM2, но с референдум решава да не се отказва от своята крона.

„Еврото е валутата на ЕС и ние приветстваме желанието на страните извън еврозоната да въведат единната валута", каза председателя на еврогрупата Марио Сентену.

Думите му се отнасят специално за България, която от лятото на миналата година има зелена светлина да тръгне по пътя към присъединяване към ERM2.

Освен нас, интерес към членство в еврозоната имат Хърватия и Румъния.

В Черна гора, която все още не е член на ЕС, използват еврото като национална валута от 2002 г.