Светът успява да избегне голяма война вече близо 75 години след края на Втората световна война през 1945 г., дори след като САЩ и СССР бяха съвсем близо в няколко случая по време на Студената война. През първите две десетилетия след падането на Берлинската стена голямата войната изглеждаше почти невъзможна, но днес, след издигането на Китай и отхвърлянето на Русия естественото спокойствие очевидно завърши и големият конфликт отново се връща в менюто, коментира д-р Робърт Фарли за The National Interest.

Ето и неговите прогнози, кои са най-опасните точки през 2019 г.:

Южнокитайско море

Южнокитайско море се превръща в част от все по-големия търговски сблъсък между САЩ и Китай. Засега този конфликт се развива с обмен на разгорещена реторика, мита/тарифи и различни други търговски санкции. Съединените щати и Канада наскоро ескалираха конфликта, като арестуваха ръководител на китайската технологична фирма Huawei, което доведе до противодействие на Китай срещу канадски граждани и американски фирми.

В момента Съединените щати и Китай не са обвързали напълно търговската война и продължаващите спорове в Южнокитайско море. Въпреки това, тъй като отношенията между двете страни се влошават, едната или другата страна може да реши да ескалира ситуацията отвъд долара-парите, думите и юридическите документи. В действителност, ако Китай и Съединените щати стигнат до заключението, че търговските им отношения (които осигуряват основата на глобалния икономически растеж през последните две десетилетия), са изложени на значителен риск и по същия начин стигнат до заключението, че бъдещ конфликт е неизбежен, тогава всеки един от тях може "да хвърли ръкавицата" в Южнокитайско море.

Украйна

Светът си спомни за Украйна, след инцидента в Азовско море със стрелба между кораби, завършил със задържане на украински кораби. Независимо дали е подбудено от Русия или Украйна (и двете правителства изглежда имат своята роля в случая), задържането възобнови напрежението към криза, която леко се бе стопила в последните няколко години. Декларацията за военно положение от украинското правителство предполага възможност за размирици в Украйна.

Разбира се, Русия изглежда няма интерес да наруши статуквото преди изборите в Украйна, докато украинското правителство продължава да няма капацитет да променя фактите на място. Предстоящите избори вероятно няма да променят основното уравнение, но биха могли да въведат несигурност. Предвид продължаващото напрежение между Русия и Съединените щати, дори и малка промяна може да застраши неравнопоставеното равновесие от последните няколко години, като потенциално може да хвърли Източна Европа в хаос.

Персийски залив

Вечната политическа и военна криза в Близкия изток се превърна в една неспокойна досада. Икономическият натиск върху Иран продължава да нараства, тъй като САЩ предприемат все по-агресивни стъпки за ограничаване на търговията. Саудитската война срещу Йемен не показва никакви признаци за отслабване и докато сирийската гражданска война леко стихва и бавно изгаря, то Съединените щати, както и Русия остават отдадени на своите партньори и заместници.

Но като всяко бавно горене, конфликтът може да се възобнови. Политическите сътресения в Иран биха могли да дестабилизират региона, или да тласнат Иран в агресивно поведение или да направят Ислямската република примамлива цел за враговете й. Напрежението между кюрди, турци, сирийци и иракчани може да прерасне в открит конфликт по всяко време. И накрая, но не на последно място, лидерът на Саудитска Арабия отново и отново демонстрира склонност към приемане на риска, дори когато се прокрадва шепот за стабилността на кралството, който става все по-силен. Като се има предвид стратегическото значение на региона, всяка нестабилност може да доведе до конфликт между САЩ, Русия или дори Китай.

Корейски полуостров

Несъмнено е вярно, че напрежението на Корейския полуостров е намаляло значително през последната година, тъй като Ким Чен-ун показва известна степен на търпение по отношение на ядрените и балистичните ракети, а президентът Тръмп намали реториката си за противопоставяне на Северна Корея. И наистина, перспективите за траен мир със сигурност са по-ярки сега, отколкото по всяко време от средата на 90-те години на миналия век.

И все пак остават сериозни капани. Президентът е заложил престижа си на споразумението със Северна Корея, но Северна Корея не е спряла и дори не забавя производството на ядрени оръжия и балистични ракети. Съветниците на Тръмп са наясно и са недоволни от това основно противоречие. Ако Тръмп се нахвърли на Ким, ако елементи в администрацията се опитат да развалят всяко споразумение, или ако Ким се нахвърли на Тръмп, ситуацията между Вашингтон и Пхенян може да се влоши доста бързо. Освен това нито Китай, нито Япония са изцяло доволни с помирението между Южна Корея и напълно ядрената Северна Корея, въпреки че причините за скептицизма им са доста различни. Като цяло ситуацията в Корея остава много по-опасна от най-оптимистичните оценки.

Непредвидимост

Както полковник от военния колеж на американската армия ясно изрази проблема: "Съединените щати погрешно са предвидили всеки конфликт още от края на Корейската война. Защо да очакваме, че Третата световна война ще бъде различна?" Големите сили са склонни да посвещават дипломатически, военни и политически ресурси в онова, което те самите считат за най-сериозни конфликти в техните собствени кошници. По-малко критичните конфликти не получават толкова голямо внимание, което означава, че понякога те могат да прераснат в сериозни конфронтации, преди някой да забележи какво става. Разрушителният конфликт може да възникне в балтийските страни, в Азербайджан, в Кашмир или дори във Венецуела, но САЩ, Китай и Русия нямат чак толкова фокус. Ако започне Трета световна война, то тя може да дойде от някоя напълно неочаквана посока.

Заключителни мисли

Дали светът днес е по-опасен, отколкото преди година? Може би не, въпреки че разпадането на отношенията между Китай и Съединените щати предвещават лошо бъдеще. Точките на възпламеняване могат да се променят с времето, но фундаменталните основи на конфликт - разпадането на военната хегемония на САЩ и на глобалния международен ред, който го придружава - означава, че близкото бъдеще вероятно ще стане по-опасно от близкото минало.

Робърт Фарли, често пише за TNI и е гостуващ професор във военния колеж на американската армия. Изразените становища са на автора и не отразяват непременно официалната политика или позиция на Министерството на армията, Министерството на отбраната или правителството на САЩ.