На 17 ноември преди 120 години е осветен учебният крайцер "Надежда", съобщават от Военноморският музей във Варна.

В програмата за развитие на Българския черноморски флот, подготвена от ръководителя на първата френска военноморска мисия капитан-лейтенант Пол Моро, се предвижда поръчването на един учебен боен кораб от тип авизо.

В края на март 1897 г. започват преговори с фирмата Société anonyme des Chantiers & Ateliers de la Gironde в Бордо и на 3 май (15 май н. ст.) с нея е сключен договор за строеж на кораб на стойност 1 460 000 златни лева. Въоръжението му на стойност 241 396 лв. е договорено със Schneider & Со.

Съгласно изискванията, заложени в поръчката, авизото има следните параметри: водоизместване – 717 т, дължина – 65 м, широчина – 8.28 м. Въоръжението включвало шест оръдия – две 100 мм, две 65 мм и две 47 мм, както и два торпедни апарата. В предварително заложените спецификации е предвидена скорост от 17 възла, но при изпитанията са достигнати 19 възла. На завършения съд е дадено името „Надежда“. На 22 септември (3 октомври н. ст.) 1898 г. корабът е спуснат на вода и е приет от началника на българския флот и командир на „Надежда“ капитан II ранг Пол Пишон и новосформирания български екипаж. Още същия ден корабът напуска пристанището на Бордо. След неколкодневен престой в Лисабон преминава през Гибралтар на път за следващата си спирка – Алжир. Това са и първите визити на български кораб в тези пристанища. Походът на кораба към Гърция е белязан от силна морска буря, в която българският му екипаж доказва качествата си. След кратък престой в Пирея, „Надежда“ се отправя към Дарданелите. Сутринта на 16 ноември авизото навлиза в Мраморно море и през Босфора продължава към Черно море. Рано на следващата сутрин учебният кораб спуска котва пред двореца „Евксиноград”.

На борда му са приети княз Фердинанд I и княгиня Мария-Луиза, след това заедно с височайшите си пасажери „Надежда“ се отправя към Бургас, където по спомени на съвременници акостирал малко след 12:30 часа на обяд на 17 ноември (29 ноември н. ст.). Тук е извършен молебен и водосвет, с което корабът е официално осветен на българска територия.

Корабът става учебна школа на десетки български военни моряци. През Първата Балканска война (1912–1913 г.) от неговата радиостанция, заедно с бреговата радиостанция „Франгата”, се води „първата война в ефира“, по думите на капитан I ранг Сава Иванов, като се смущават радиокомуникациите на противника. В края на Първата световна война „Надежда“ е задържан в руската военноморска база Севастопол и повече не се връща в България.