Когато при кампании от типа на „Черния петък“ търговците обявяват определен процент намаление, но поставят върху етикета на стоките само една цена, човек се чувства леко объркан и в крайна сметка не е сигурен – въпреки анонса за отстъпка, дали реално купува по-евтино. Това е така, защото е трудно да се ориентира дали въпросната цена е тази, на която може да си купи избрания артикул или ще трябва от нея да извади посочения процент намаление, за да разбере колко струва той в момента. Това заяви Константин Райков, член на Комисията за защита на потребителите.

Константин Райков посочи и коментира още „класически“ капани на „Черния петък“.

Има фалшиви намаления. Това са случаите на масирани рекламни кампании в електронни медии и с брошури за отстъпки при покупката на дадени стоки в определен ден или уикенд. Когато се отиде в магазина, те липсват, обясни Райков. „Така или иначе, потребителят вече е в търговския обект, разглежда другите видове стоки и – ако не е достатъчно чувствителен към тези хватки и ходове, винаги си тръгва с нещо, купено от там“, коментира той.

Друг трик са т.нар. недействителни отстъпки. „Търговецът обявява определен процент отстъпки, но те не са реални, тъй като стоката никога преди това не е продавана на по-високата цена“, посочи Райков. Съгласно закона, един месец преди кампанията тази стока трябва да е продавана на старата цена, за да се счита по-ниската за истинско намаление. Когато пък преди кампанията „Черен петък“ е имало някакво друго намаление от 20%, а след това за нея се добавят още 50% и нещата се представят така, че потребителят остава с впечатлението за отстъпка в размер на 70%, отново не са спазени основните законови изисквания. „За да бъдат съвкупни двете намаления, трябва във всеки случай стоката да се е продавала на съответната стара цена поне един месец“, разясни още Райков.

А има и реални намаления, от които обаче потребителят нищо не печели. Например, даден търговски обект поддържа доста по-високи цени и дори при сериозен процент отстъпки, стоките там остават значително по-скъпи, отколкото на друго място. „Затова е хубаво да се проучва цената при няколко търговеца, включително и ретроспективно, т.е. малко назад да се връщаме. Някои хора споделят, че отиват в даден магазин, виждат нещо, харесват си го и чак след един месец, например отиват да си го купят“, коментира Райков. „Това, че някои хора подхождат с известни резерви към кампаниите за намаления, означава, че не се хвърлят директно в покупките, когато видят -50%, -60%, -70% отстъпки, а разсъждават и преценяват дали имат необходимост от тези стоки“, каза още той.

„В онлайн пространството пък се появяват лица, които създават сайтове и целят чрез лъжливи реклами да „продадат“ стока, да получат плащането за нея и да не я доставят, което вече е чиста измама“, предупреди Райков. Много характерна е и т.нар. „техническа грешка“. „Рекламира се и се предлага стока на една цена, а след като я поръчате, се оказва, че е по-скъпа с десет лева, например“, допълни той.

Райков потвърди, че при подобни кампании инспекторите на контролния орган присъстват активно в търговските центрове, за да следят процеса, но и да реагират при необходимост. Той обясни, че при установяване на административни нарушения най-често се налагат санкции, които достигат до 3000 лв. При по-леките понякога се дават предписания на търговците да приведат дейността си в съответствие с изискванията на закона. За по-сериозните, нелоялните практики – когато търговецът с преддоговорната информация или чрез анонса е заблудил потребителя за характеристиките или за цената на рекламираните стоки, санкциите са от 1000 до 30 000 лв. Забранява се и прилагането на тази нелоялна практика в бъдеще, като при неспазване на забраната, глобата за търговеца може да достигне до 50 000 лв.