По повод Световния ден на психичното здраве, който беше на 10 октомври, варненски специалисти се събраха на кръгла маса, за да обсъдят психичното здраве и болести, предаде репортер на Moreto.net.

По време на дискусията стана ясно, че българинът не е склонен все още да говори за проблеми с психиката, съобщи Даниела Стойкова, управител в Центъра за социална рехабилитация и интеграция на лица с психични разтройства "Равен шанс" във Варна.

По данни на Центъра, депресивните разтройства все повече нарастват, като учени прогнозират, че през 2020 г. депресиите ще заемат второ място след сърдечно-съдовите заболявания.

В България са засегнати над 340 000 души, като пикът на заболеваемостта е между 25 и 44 години.

Сред заболелите от депресивно разтройство преобладават жените, докато при мъжете депресивните епизоди често се маскират от прекомерната употреба на алкохол, злоупотреба с наркотици или от социално-приемливата склонност към работохолизъм.

Най-честите симптоми за депресивни разстройства са пониженото и потиснато настроение, намален тонус и желание за извършване на обичайни дейности, умора при минимално усилие, нарушение на концентрацията и вниманието, понижена самооценка и самоувереност, нарушен сън, чувство на стрес, безпокойство, раздразнителност и много други.

Погрешни са схващанията, че депресията не е заболяване и не е необходимо лечение. Хора, които имат лека форма на депресия, могат да се справят сами с нея, но при тежка форма е задължително работа със специалист. При подходящо лечение, 80% от пациентите се подобряват и продължават да водят своя продуктивен и пълноценен живот.

Най-честите методи за справяне с депресията са медикаменти и най-вече различни видове терапии.

Есента е един от сезоните, в който по-често се появяват депресивни състояния. Според проф. Иванка Бончева това е стил на мислене.

"Всеки може да намери позитивното в сезона, било в багрите на падащите листа или в по-хладното време, за разлика от горещините, това е стил на мислене - какво искам да видя", сподели специалистът.

Професорът даде своето мнение и за смяната на часа.

"Астрономическото време става тъмно или светло в различни часове и животните се нагаждат така както и ние. Ако системата за смяната на времето има друга логика това да се прояви, то в никакъв случай не е в ущърб на психичното здраве на инидивида", зави проф. Бончева.