Световният ден за борба с остеопорозата се отбелязва на 20-ти октомври. По този повод Ррегионалната здравна инспекция (РЗИ) във Варна излиза с информация за заболяването, рисковите фактори и начините да се предпазим, научи Moreto.net.

Остеопорозата е най-разпространеното костно заболяване, което се характеризира с намалена костна плътност и нарушения в структурата на костната тъкан. Костите стават крехки, тънки и лесно чупливи. От остеопороза са засегнати една от всеки три жени и един от всеки петима мъже над 50 годишна възраст.

Как протича остеопорозата

Остеопоротичните фрактури най-често засягат гръбначните прешлени, шийката на бедрената кост, предмишницата и китката. Те водят до тежка инвалидизация, висока смъртност и значително понижават качеството на живот на пострадалите. Остеопорозата протича бавно, в продължение на години и без някакви специфични симптоми. Болните чувстват болки в гърба в областта между лопатките или в поясната област, които се засилват при физическо натоварване или при продължителен престой в право или седнало положение. Ръстта намалява с повече от 3 сантиметра, поради сплескване на гръбначните прешлени. Наблюдава се деформация на гръбначния стълб с поява на т.нар. „вдовишка гърбица”.

Рискови фактори

Различни са рисковите фактори, които могат да доведат до остеопороза. Определящо значение има възрастта. 90% от счупванията се получават при хора над 50 години. Полът също е от значение, тъй като жените са по-застрашени. В някои семейства се унаследяват по-крехки кости и по-голяма склонност към фрактури. Влияние оказва и ранната менопауза преди 45-годишна възраст, тъй като женските полови хормони предпазват от костна загуба. При мъже с ниско ниво на половите хормони костната загуба е близка до тази на жени в менопауза. Ниското тегло също е фактор за заболяването, защото по-тежките хора имат по-плътни и по-здрави кости. Лошо хранене също би могло да допринесе за остеопороза. Важни са храни, които са богати на белтъци и лесно усвоим калций са млякото и всички млечни продукти, месото, птиците, яйцата, рибите (особено консервираните риби с кости). Калций се съдържа и в зърнените храни, бобовите храни, зелените листни зеленчуци, домати, картофи. Много богати на калций са и ядките и сусама. Дефицит на витамин Д – при недостиг на витамин Д се затруднява всмукването от червата на приетия вече с храната калций и преминаването му в кръвта, а от там – натрупването му в кости и зъби. Сравнително малко храни съдържат витамин Д: мазните риби (сьомга, сардина, скумрия), яйца, черен дроб, краве масло, гъби. Основните количества витамин Д се образуват в кожата под въздействието на слънчевите лъчи.

От развитие на остеопороза са застрашени и хора със заболявания на щитовидната жлеза, със захарен диабет, бронхиална астма, хронични чернодробни и бъбречни заболявания, ревматоиден артрит и др. Вредят още редовната употреба на по-големи количества алкохол, тютюнопушене, прекаляване с кафето. Недостатъчната физическа активност способства значително за загубата на костна тъкан, тъй като движенията, спортът и физическите упражнения оказват механичен стрес на костите и стимулират продукцията на нова здрава кост.

При наличие на един или повече от рисковите фактори за възникване на остеопороза е важно да се потърси консултация с лекар, който да насочи към измерване на костната минерална плътност. Прави се ултразвукова остеометрия или рентгенова остеодензитометрия (декса скенер).

Как да се предпазим

Има начини за превенция на болестта. Препоръчително е храната да бъде богата на калций и пълноценен белтък. Движението е изключително важно. Изкачвайте стълбите, вместо да ползвате асансьора. Ходете пеш винаги, когато можете. Свикнете всеки ден да извършвате някаква физическа активност. При възможност - излагайте ръцете, лицето и раменете си на слънце 10-15 минути дневно в обедно време – за синтезиране на витамин Д, съветват специалистите. Препоръчват още да се отървем от врдените навици.

Чрез лечението на остеопороза с медикаменти се цели да се забави или прекрати загубата на костна тъкан, да се намали болката, да се подобри двигателната активност и като цяло да се подобри качеството на живот на пациента.