Около 20% от населението в България страда от някакъв вид психично разстройство. По-често боледуват жените и те са тези, които по-често търсят помощ. Това заяви на пресконференция ръководителят на Втора психиатрична клиника към УМБАЛ „Св. Марина“ проф. д-р Христо Кожухаров, предаде репортер на Moreto.net.

По официални данни от тревожни разстройства страдат около 10% от хората у нас, от депресии-6%, а около 3% от зависимости.

С най-висок риск от тежка депресия, чието лечение протича в болнична среда, е групата между 20 и 34 години. По официални данни в световен мащаб ¼ от населението в Европа страда от депресия и тревожност.

„Като балканци категорично нямаме емоционална култура. Още по-категорично сме възпитани така, че търсим психиатър не в краен, а в най-краен случай. Преди това преминаваме през всички възможни екстрасенси, гледачки, гадатели и други. Основната причина за това са предразсъдъците. Да не ни изкарат луди, да не ни сложат печата, да не ни дадат жълтата книжка.“, коментира проф. Кожухаров.

Специалистът посочи, че един от сериозните проблеми, които пречи до голяма степен за овладяване на психичните проблеми, е стигмата.

„От една страна не се разбира какъв е характерът на психичните заболявания. Те не се разпознават на време, защото пациентите не отиват при психиатър. Отиват при соматични специалисти, тъй като смятат, че там стигмата е по-малка. Психичните заболявания не се интерпретират правилно, пренебрегват се и в крайна сметка се лекуват много късно.“, заяви психиатърът.

Едно от погрешните разбирания е, че всички хора с психични заболявания са опасни. Това твърдение категорично не е вярно, подчерта специалистът и допълни, че има ред други погрешни схващания в обществото. Сред тях е това, че психичните болести не се поддават на лечение или че се развиват само при наличие на наследствен фактор.

Психичното заболяване в тесния смисъл включва и такива симптоми като смущение в съня, ниска самооценка, силна раздразнителност, самоизолация, страх от незначителни неща, липса на желание да се извършват дори елементарни дейности, каза още проф. Кожухаров.

Психиатрите често срещат трудности при подбора на правилното лечение. Отскоро обаче при нужда има възможност за прилагане на нов подход, чиято цел е не лечението на заболяването, а на конкретния пациент. Използва се индивидуален подход чрез фармакогенетичен тест, който помага за избора на точните лекарства. Взима се проба от вътрешността на бузата. Струва 1500 лева, но не се поема от Здравна каса. Този подход значително скъсява времето, в което се уточнява правилното лечение. Обикновено това отнема около половин година, а с теста времето се редуцира на половина.

„Големият проблем на психиатрията в България е неравномерността и това, че на едни места има по няколко психиатрични болници, диспансери, клиники, а на други само по едно заведение. Парите за психично здраве у нас са много малко. От общите средства, отделяни за здраве, едва 2% са само за психично здраве. Липсва добре развита мрежа. Когато излезе пациентът от болницата, няма проследяване и грижа за него.“, каза още проф. Кожухаров.