Доклад за разликата в качеството на храни под еднаква опаковка в ЕС ще бъде обсъден на пленарно заседание в Стасбург. Практиката показва, че най-често такива продукти се предлагат от международни дружества.

Проект на българските евродепутати от ЕНП Андрей Новаков и Емил Радев получи одобрение от страна на ЕК, а крайната цел е премахване на двойния стандарт при храни и напитки в Източна Европа. Това ще стане възможно след провеждане на необходимите тестове и въвеждане на минимални стандарти за храните от ЕС. Проектът ще бъде финансиран с 1 300 000 евро. Средствата ще бъдат използвани за провеждането на тестовете и за сътрудничество между държави и неправителствени организации. В момента производителите се възползват от факта, че нормативните изисквания в отделните държави са различни. „Единен стандарт за храните и централен орган за контрол може да реши проблема с двойното качество“, смятат Радев и Новаков. Двамата евродепутати очакват от началото на 2019 г. ЕК да започне да изпълнява програмата, като обяви до април обществена поръчка, в която биха могли да се включат и български компании. 

С насоки за прилагане на вече съществуващото законодателство ЕК каза „не” на двойния стандарт в качеството на продаваните продукти в Европа още преди година. Така комисията прехвърли дългоочакваното решение в полето на отделните държави като припомни, че правото и отговорността са в ръцете на Националните органи за защита на потребителите, а силата е в съществуващото законодателство. То се изразява в Регламента за предоставяне на информация за храните и Директивата относно нелоялните търговски практики. 

Първоначалното безпокойство бе породено от продажбата на стоки от една и съща марка, но с по-ниско качество и дори при по-висока цена в новите страни членки. Твърденията бяха доказани първо в Словакия, където брандираната опаковка често подвежда потребителя и той купува  продукт със съставки не колкото и не каквито трябва.

Въпреки общото безпокойство еврокомисарят по здравеопазване и безопасност на храните Витенис Андриукайтис бе категоричен:

"Няма доказателства за нарушаване на правилата за безопасност на храните, а правилата за етикетиране са спазени."

Той дори оправда производителите като припомни правото им да предлагат храни с различен състав и качество, съобразно местните вкусове, предпочитания и покупателна способност. И така повтори техните аргументи. Те обаче не бяха достатъчни да стопят недоверието на източноевропейците, а стотици чехи, словаци и поляци продължиха да пазаруват от съседните погранични райони на Австрия и Германия, за да получат по-добро качество при това на по-добра цена. Така Източна Европа бе наречена кошче за отпадъци, от тези които живeят в нея, защото се почувстваха дискриминирани от една масова неетична търговска практика. Политиците, от друга страна, съзряха появата на нова видимо невидима граница в Европа и облякоха случващото се в политически език. Проблем, за който словашкият министър-председател Роберт Фицо открито предупреди:

"За някого това може да звучи абсурдно, но поне за държавите, които аз представлявам това е сериозен политически проблем. И той може да бъде използван погрешно в нечия политическа кампания".

Така една реална търговска практика се превърна в част от политическата риторика и създаде още една разделителна линия на стария континент в и без друго сложната ситуация в Европа. А това превърна проблема в част от дневния ред на комисията Юнкер и от годишната реч на нейния председател през 2017-та с думите, че не може да има потребители второ качество в Европа. 

"Съюз, в който всички са равни, не може да има и второкласни потребители. Словаците не заслужават да получават рибни хапки с по-ниско съдържание на риба, унгарците — храни с по-ниско съдържание на месо, а чехите — шоколад с по-ниско съдържание на какао. Правото на ЕС забранява това. Сега трябва да предоставим на националните органи повече правомощия, за да отстраняват тези незаконни практики навсякъде, където съществуват.

Така ЕК прехвърли дългоочакваното решение в полето на отделните държави като припомни, че правото и отговорността са в ръцете на Националните органи за защита на потребителите, а силата е в съществуващото законодателство. То се изразява в Регламента за предоставяне на информация за храните и Директивата относно нелоялните търговски практики. Към това еврокомисарят отговарящ за правосъдието, потребителите и равенството между половете Вера Йоурова допълни още:

"Комисията финансира изготвянето на обща методология за тестване на продуктите в Европа, но националните власти трябва да тестват продуктите на пазара. Те обаче са тези, които трябва сами да стартират  процедура срещу производителите, прилагащи нелоялната търговска практика."

Оттук нататък всяка държава членка трябва да представи своите стъпки за решаване на проблема. А Вера Йоурова увери, че ако отново се докаже проблем с качеството на една или друга стока, ще посъветва потребителите да не купуват от нея.