Въвеждане на задължителна здравна застраховка предвиждат промени в здравноосигурителния модел у нас, подготвени от Mинистерството на здравеопазването, с които bTV разполага. Документът все още не е официално публикуван.

Осигуровката от 8%, която сега отива в Здравната каса, ще се запази, но се въвежда допълнителна, която ще е задължителна и ще отива в застрахователите. Касата ще плаща лечението до определена сума, всичко над нея ще се поема от съответния застраховател.

Втори ден здравният министър преговаря с представителите на различни организации в опит да ги убеди в идеите си. Най-общо казано, предлага се освен вноската за здраве, която правим сега , да има и още една. Тя ще отива в застрахователните. Размерът ѝ няма да зависи от дохода ни, а ще се определя спрямо възрастта, пола и региона, пише в документа.

Експерти казват, че идеята парите за здраве да не се управляват само от Касата е добра, но така разписана, поражда твърде много въпросителни и е спорно дали може да заработи, още повече пък успешно.

Георги Алексиев се възстановява след операция и се притеснява, че задължителната здравна застраховка няма да е по джоба на всеки. „За малки суми не е проблем, но ако искат нещо голямо, вече е проблем за всеки един, не само за безработните”, смята той.

Здравното министерство е направило примерни сметки, които показват, че вноската за застраховката ще е около 12 лева на месец. Изчисленията обаче са направени на база цените на клиничните пътеки, по които лекуват болниците. Не са взети предвид разходите за лекарства например.

Реалният размер на вноската ще се определи от застрахователя, който няма да има право да отказва задължителна застраховка. „Съдират кожите на хората, които нямат възможност с тези минимални заплати. Кой ще ми гарантира, че след време, ако внасяме тези пари, те ще бъдат върнати по някакъв начин, ако имаме нужда”, попита Наталия Тодорова, пациент.

С предложените промени се въвежда т. нар. „критична линия” – сумата, до която Касата и пациентът ще си поделят плащането, а над нея ще плаща изцяло застрахователят.

В примерните сметки за „критична линия” се посочват 700 лв. – ако лечението е до тази сума, 85 на сто от нея ще плати Касата, 15 на сто – пациентът. Ако лечението е по-скъпо, всичко над нея ще се поема от застрахователя.

„Ако остане забраната за приватизация, ако останат лимитите на болниците, ако остане забраната за инвестиции, кой знае какъв ефект от тази промяна няма да се получи”, заяви Стойчо Кацаров от Центъра за защита правата в здравеопазването.

Предвижда се още застрахователите да създадат гаранционен фонд. „Застрахователите се предполага да бъдат голяма част от тази реформа и о този модел и фактът, че те не са привлечени в неговото правене, буди сериозни професионални притеснения”, коментира Светла Несторова от Асоциацията на българските застрахователи.

Ако пациентът е ползвал някакви екстри, ще плаща за тях кеш или за сметка на нарочна доброволна застраховка.

Засега остават много въпроси без отговор, например кой ще сключва задължителните застраховки за хората, които сега държавата осигурява, като децата и пенсионерите например.

Експертите казват, че така разписана, идеята на практика означава, че Касата ще плаща евтиното лечение, а скъпоструващото ще е изцяло за сметка на застрахователите. Специалистите са критични и за това, че липсват разчети за риска и за резервите, които трябва да формират дружествата и за това как ще се случи тази промяна.

Очаква се утре здравният министър да запознае кабинета с идеите си по време на заседанието на Министерския съвет, а по план трябва да заработят от 2020 г.