Един от най-великите ни национални герои – Васил Левски, е отсядал във Варна. За това разказаха от Музея на Възраждането, по повод 181-та годишнина от рождението на Апостола на българската свобода, предаде репортер на Moreto.net.

Това се е случило през 1868 г. на път за Цариград. Левски е отседнал в спиртоварната работилница на братя Провадалиеви, която днес се намира на ул. „Александър Малинов“ 5.

На сградата има поставена паметна плоча, на която пише, че Левски е отсядал точно там.

Друг малко известен факт за Апостола на свободата е, че по времето, когато е бил в Легията в Белград отново през 1868 г., Дяконът е изпитвал силни коремни болки. Той е приет в Белградската военна болница, където го оперират. Там става ясно, че е извършена апендектомия (отстраняване на апендикса по повод възпалението му).

Васил Иванов Кунчев е роден на 18 юли 1837 г. в град Карлово в бедно семейство. От ранна възраст му се налага да стане глава на семейството, след смъртта на баща му.

На 7 декември 1858 г. приема монашеството и е ръкоположен за такъв с името Игнатий в Сопотския манастир "Свети Спас" под мантията на йеромонах Кирил Рилски. Пловдивският митрополит Паисий го ръкополага за йеродякон в църквата „Света Богородица“ в Карлово. Служи в църквата и при вуйчо си до края на 1861, когато взема решение да се посвети на революционната борба.

Стига в Белград, където Раковски подготвя млади мъже в Първата българска легия. Там Васил се откроява от всички с изключителните си физически и интелектуални умения. Велико негово дело е създаването на Вътрешната революционна организация.

Заради своята ловкост и храброст по време на сраженията с турците за белградската крепост през юни 1862 г. Васил получава името „Левски“. Според легендата е направил „лъвски“ скок по време на военни упражнения в Сърби и така получава прозвището си.

За рождението на Апостола, в Музея на Възраждането беше изнесена беседа, свързана с живота му, както и кратък филм за хайдути. Посетителите можеше да се снимат за първи път с пушка кремаклийка, ками, револвери и чифт пищови, от края на XVIII, началото на XIX век на различни хайдути.