Качеството, съдържанието на плодове и на пълнозърнести брашна, са най-честите измами с етикетите на храните. Това показа проучване на европейската потребителска организация.

Според организацията най-честият тип измами са подвеждащи надписи, че предлаганият продукт е “традиционен”, “натурален”, “фермерски” или “по домашна/бабина рецепта”, което често няма нищо общо със съдържанието му, изпълнено с консерванти и стабилизатори, но създава у купувача усещане за качество.

Европейските защитници на потребителите смятат, че подобни надписи целят да внушат на купувача, че стоката не е част от индустриалното производство на храни и затова е по-качествена, като в същото време описанието на гърба показва, че те съдържат добавки. Дава се пример с “натурално пуешко филе” от Норвегия, което съдържа 53% пуешко месо, а останалото е пилешко и добавки.

Влагането на плодове в храните също е обичаен повод за подвеждане на купувачите. Най-често за целта се използват снимки на плодове, които не се намират в съставките на храната или пък съдържанието им съществено се разминава с твърдението на етикета. Най-честото нарушение е изобразяването на опаковката на екзотични или скъпи плодове и замяната в съдържанието им с по-евтини. Например мюсли с червени плодове на скъпа марка се оказва направено със сушени ябълки и ароматизатор на ягоди.

Пълнозърнестите брашна, за които се смята, че са по-полезни заради по-високото съдържание на фибри, също са чест начин за измами с етикетите, тъй като в предлаганите продукти те липсват или са в по-малки количества. Според европейската организация, човек трябва да изяде между 7 и 25,5 пълнозърнести бисквити, за да си осигури 5те грама фибри, които се съдържат в една ябълка. Производителите използват липсата на минимално съдържание на пълнозърнести съставки в европейското право, за да примамват клиенти с неверни твърдения върху етикета, твърдят от организацията. От там смятат, че в основния етикет на продукта или на предната страна на опаковката трябва да се отбелязва съдържанието на основните съставки, включително, когато става дума за плодове и други продукти, които се свързват със здравословния начин на живот.

По повод на доклада Европейската комисия изпрати днес писма до правителствата на страните членки, включително българското, в което ги призовава да засилят контрола върху съдържанието на етикетите. Елементите, които трябва да се включват в етикетите се задават от Брюксел, но прилагането им е задължение на националните правителства, напомня Еврокомисията.

Комисарят за здравето Витеняс Андрукайтис, който е подписал писмото, заявява, че честните етикети са част от закрилата на потребителите и властите трябва да бъдат заинтересовани от здравето на своите граждани. Той им посочва параграфите от европейското законодателство, които могат да използват, за да накажат нарушителите.